Как Царево разгърна неподозиран потенциал в туризма. Въпреки регулаторните бариери

За община Царево може да се каже, че е най-живописното кътче на българското Черноморие. От импресивните  заливи на Синеморец, пътеките на Резово, златният пясък на Лозенец, спиращата дъха гледка на Нестинарка,  скалистите брегове на Варвара и романтиката на старото пристанище в Ахтопол – всичко покрай морето и отсреща в магнетичната Странджа предлага пейзажи и емоции, каквито никъде не се намират в застроените на север курорти. Но зад красивите картини стоят и сериозни предизвикателства – както за общинската администрация на амбициозния кмет Марин Киров, така и за местния туристически бизнес, бележещ сериозен ръст вече втори пореден сезон 

Как са привлечени толкова много туристи това лято

Царево по принцип залага на комбинация от класически морски туризъм и яхтено пристанище, което обслужва както рибари, така и любители на морските разходки. Летните развлекателни  събития, фестивали и концерти на открито поддържат оживлението в центъра. През този сезон наситеността на културния календар показа и високо качество на предлагания продукт, което привлича  и по-висок клас от туристи. Те обаче тук  не могат да открият съчетание на многозвезден хотелски лукс плюс отлична кухня в ресторанта. Определено този сегмент от претенциозни и богати гости няма как да бъде зает с предлаганата на практика услуга, което се компенсира с откриването на неподозирана като потенциал ниша – масово хотелите  са започнали да изпълват капацитета си като летни ученически лагери. Така продължителността на сезона се е удължила от 60-70 дни  до 145 дни. Такъв е през 2025 г. Успоредно с летуването на учениците  тук идват и родителите им, които ползват същата база, или подобна в съседство. Голяма част от тези лагери са спортни, което се посреща с още по-голяма охота от бащите и майките, от ръководители, треньори и прочее обслужващ персонал, ангажиран със сигурността и полезната заетост на децата. Тази форма на туризъм се използва оптимално от частните училища.  Царево се очерта като Мека за семеен туризъм, заради компактността на малкия курортен град, контролът в нощните клубове и  улеснен,  разпространението на наркотици е сведено почти до 0. 

Нещо повече – младоженци от цяла България са открили това място като най-подходящо за сватби. Така че от 2024 г. насам броят на венчавките през юли и август в старата църква на кв.Василико е скочил почти двойно – от 25 на 49.

Предпочитано място за сватбарите е популярната таверна „Сценарио“, която прераства в нощен клуб, известен с това, че има 100% защита от продажба на райски газ и разновидностите на дрогата. 

Другата причина за процъфтяването на общината от туризъм е покупката на стотици жилищни имоти на добри цени – в и около самия град, все от хора, които лятно време предпочитат да прекарват дните си край морето. 

Ахтопол запазва имиджа си на „тихо пристанище“ – привлекателно за семейства и романтични двойки, които търсят спокойствие, далеч от масовата шумна почивка. Възстановяването на част от стария град на Ахтопол и морската алея добавят историческа стойност. Нарастващият брой на туристите там се дължи и на факта, че тук няма нито едно шумно крайбрежно заведение, като се изключи единствената работеща дискотека в петък, но тя не създава дискомфорт на гостите, бягащи далече от шумотевицата. 

Който иска истински купон, а не долнопробна чалготека, предпочита динамичния и препълнен със столичани Лозенец – с неговия хубав плажен ресторант „Опера“, с нощните барове „Хасиенда“ и „Бай дъ уей“.

Синеморец печели туристи с непокътнати и добре плажове като Силистар и устието на Велека – рай за фотографи, каякари и любители на дивата природа. Мястото привлича и млади хора, и чужденци, търсещи „бягство“ от комерсиалните курорти.

Варвара е притегателна точка за подводни гмуркачи, сърфисти и хора, които ценят автентичните малки рибарски селища. Скалните плажове и липсата на масово застрояване я превръщат в нишова дестинация.

Къмпинг Нестинарка и Арапя са ориентирани към туристи, които искат близост до природата, но и удобства – каравани, бунгала, малки семейни хотели. Те често се посещават от сърфисти и любители на водните спортове. Но сред тях преобладават състоятелни хора, които се нуждаят от добри условия за спорт, почивка, забава. Именно тези хора предпочитат гръцките места за къмпингуване. И  тук идва ред да се посочи истинският голям проблеми за местния бизнес. 

Природозащитата като средство за реален рекет срещу усилията на местните хора  

 Основните проекти за развитие на туризма се сблъскват с рестрикциите на държавата, свързани със защитените зони, а това ще продължи да поражда напрежение между бизнеса и природозащитните организации, повечето от които с явен рекетьорски  характер и с политически оттенък. Райони като Нестинарка, Варвара и Силистар са притегателни места за любителите на „дивата“ почивка, но липсата на ясно и гъвкаво законодателство създава пълен правен вакуум.

Собствениците на земеделски земи настояват нормативната уредба да се облекчи, така че върху техните терени да могат да се изграждат временни, сезонни къмпинги с минимална инфраструктура – без тежки процедури за строителни разрешителни, но с контрол за чистотата и безопасността.

Местният бизнес и кметството са единодушни, че настоящите правила са твърде рестриктивни и блокират развитието , което би донесло приходи и работни места, особено в малките села. От своя страна Министерският съвет и ресорните институции  реагират плахо, а окончателна концепция за „регулирано къмпингуване“ все още няма.

Затова апелът към министерствата на туризма, екологията  и регионалното развитие е особено важен в следните няколко ключови стъпки: Ясна регулация за временни къмпинги върху земеделски земи, с изисквания за санитарни условия и управление на отпадъците. Подобряване на инфраструктурата – приоритетно в пътната мрежа и канализационните системи. Национална реклама на района като целогодишна дестинация – включване в еко-турове, нестинарски обреди, фестивали, спортни прояви извън сезона.