Тръмп погреба либерал-глобалисткото „пробуждане“

Така наречената култура на „пробуждане“, която либерал-глобалистите въведоха едновременно с всички останали орнаментики на своята идеология, умира безславно в Америка. Най-силните ѝ години приключиха с оттеглянето на Байдън. Нейните носители, дори и да се забелязват все още по американските улици, служат по-скоро за пародия, отколкото като кумири за следване.

А само преди 5 години всичко беше съвсем различно. Едновременно с шествието на коронавируса, в САЩ уокистите бяха превзели цялото пространство. Фабрики, модни агенции, медии – всички се строяваха по тях. Част - защото бяха принудени да го правят, останалите – за да не си навличат неприятности от либерал-глобалистите. Нормална гледка бе да се види седнал насред града черен мъж, пред когото се е строила опашка от бели, за да му измият краката. Така те му се „извиняваха“ за десетилетията расистко потисничество, от което са страдали неговите предшественици. Не и той обаче. Но въпреки това всеки изчакваше реда си, за да мие.

„Пробуждането“ като термин идва от афроамериканския жаргон от средата и края на XX в. „to stay woke“ (бъди нащрек), въведен като сигнал за расизъм и социална несправедливост. До 90-е години на миналия век в ЮАР е в сила политиката на апартейд, която предвижда разделение на бели от черни – в градовете, по обществените места, на работа.

Либерал-глобалистите обаче усетиха потенциала на този израз и го внедриха за нуждите на своята идеология. По-специално те го вкараха в т. нар. „политика на идентичностите“, която – за разлика от последователите на „уокизма“ в ЮАР, които са се стремели към обединение на расово разделеното общество, имаше за задача да точно да разслоява. Политиката на идентичностите предвиждаше създаване на най-различни групи вътре в обществото по пол, раса, сексуална ориентация, етнос и какво ли не още, за да отслаби държавите и държавотворното население. Това бе необходим етап по пътя към окончателното им закриване. Голямата мечта на тази идеология бе свят без държави с единно диктаторско правителство начело. Така го бе описал идеологът на съвременния либерал-глобализъм Клаус Шваб в книгата си от 2020 г. „Великото зануляване“.

Преди да бъде впрегнат идеологически, до около 2015–2016 г. „пробуждането“ като термин все още се ползваше основно позитивно, в смисъла на социално съзнателен човек, който забелязва дискриминация и реагира. Около 2020 г. „уокизмът“ достигна своя връх с всичките познати извращения. Той например обяви затлъстяването за новия идеал за красота, двата пола – за отживелица, замествайки ги с нови 52, а расизмът бе върнат отново в дневния ред, но вече с обратен знак. Казано накратко – „пробуждането“ проповядваше омраза към истинските демокрация и свобода, защото те бяха пречка пред крайната цел на идеологията.

На всичко това, удивително, но обяснимо – защото бяха притиснати политически и икономически, реагираха компании, държавни агенции, университети и политически партии. Те бяха принудени да създават безброй работни места, запазени не за майстори в областта си, не и дори за завършили съответното образование, а за хора, наемани само защото са се идентифицирали като един от 52-та пола, защото принадлежаха към „правилния“ етнос, имаха подходящ цвят на кожата или просто се бяха изтъкнали като „уок“ активисти. С което получаваха допълнителна власт, за да продължат разрушителната си към цялата държава дейност.

Либерал-глобалистите сресаха и училищните уроци в САЩ, а и в някои прекалено подчинени на идеологията страни от Европа, като Великобритания например, по съответния начин. На децата се обясняваше, че да си бял е отвратителна привилегия, а в клас започнаха да влизат тревестити, за да разказват на малките дечица „правилни“ уроци.

Беше ясно, че подобно токсично движение не може да продължи. То разруши немалко от обществения консенсус, съществувал с десетилетия на Запад, но това не бе достатъчно, за да се утвърди трайно. Все пак една идеология трябва и нещо да изгради след това, а либерал-глобализмът не е силен в тази област.

Тези, които нямат какво да предложат, освен омраза, завист, злоба и липса на чувство за хумор, могат да бъдат успешни за определено време, но в един момент подобна идеология властва само над пейзаж от руини, коментира немското списание „Цицеро“ в статия, посветена на края на „уокизма“. В САЩ, историческото сърце на това движение, понеже офисите на всеизвестните давоски милиардери се намират именно там, краят на тази идеология дойде почти внезапно. Доналд Тръмп я направи централна тема на предизборната си кампания и обеща да се бори с това антиамериканско движение, ако спечели. След като победи, спази думата си.

В правителствените агенции в САЩ бяха премахнати всички „пробудени“ структури, бяха изгонени и всички „уок“ активисти. Повечето големи компании, като „Фейсбук“ например (но само американския офис, не и този в Ирландия, отговарящ за потребителите от ЕС), които преди това сами се строиха в либерал-глобалистките редици (за да не си създават проблеми), сега сами се преместиха при Тръмп – пак по същата причина. И сами започнаха да демонтират „пробуждането“ от своята корпоративна политика. Просто духът на времето се промени – либерал-глобализмът си отива.

Американска компания за дънки например, която през 2020 година бе избрала пътлна афроамериканка за фотомодел и рекламно лице, при Тръмп развали договора с нея и подписа нов – вече с приятно изглеждащата в тяло артистка Сидни Суини. Тъй като движението „уок“ е расистко по своя смисъл, естествено остатъците от него посочиха факта, че Суини е и бяла, като причина за омраза към компанията. Но настоящият гняв, който не напусна социалните мрежи, показва преди всичко колко много е намаляло влиянието му. „Уокизмът“ просто няма какво да предложи на обществото, освен крив риторичен инструментариум, от който са извлечени думите „колониализъм“ и „расизъм“. Нищо от това вече не върши работа. Идеологията се е изчерпала.

В Европа обаче, където се намира и вездесъщият Давос, нещата се движат с огромно закъснение. Общественото радио и телевизия на Германия, например, продължава да действа като бастион, където идеите на „пробудените“ все още се разпространяват като основополагащи, пише „Цицеро“. Поради това „Вестдойчер рундфунг“ (ВДР) пламенно подкрепя всичките „уок“ последователи, атакуващи немска модна компания, че е избрала привлекателна жена за манекенка. Вместо просто да кажат, че биха предпочели да видят пълни жени, те се опитват да скандализират основната нормалност по изпитания от времето начин. ВДР дори създаде рубрика, която се занимава с колониалните идеали за тялото“.

Също толкова фалшив е и бизнес моделът на „пробудените“. В един от репортажите си ВДР твърди: „В момента се очертава регресия към идеала за красота на слабо тяло: образ, който е бял, колониален и оформен от нацистката идеология“. Понеже „уокизмът“ вече си отива, медията бе принудена да затвори секцията за коментари под публикуваното видео, защото написаното от зрителите не следваше „правилния“ курс.

Но, както изглежда, Доналд Тръмп си е поставил за задача да приключи с либерал-глобализма и в Европа. Договорът за митата, който той сключи с Урсула фон дер Лайен, а там ЕС е в изключително неблагоприятна позиция, се очаква да има основна задача в това направление. Но едва ли ще е единственият инструмент, който Вашингтон ще използва. Крайният тон, който г-н Тръмп използва, докато бе на посещение в Шотландия преди седмица, срещу масовата миграция в Европа – другият стълб на либерал-глобализма, подсказва накъде ще се насочат следващите му действия.