Село с 4-ма души и 80 000 цветя – българското чудо се казва Долене

Знаете ли, че има село в България, в което живеят едва четирима души, но пък има над 80 000 цъфтящи сезонни цветя и растения? Че до него води разбит път, но, за да го разгледаш, трябва да платиш такса от 20 лв?

Казва се Долене, но името му не идва от долу, долен, а от староосмански диалект и означава камък, скала. Село, рекламиращо се като най-красивото в България. Туристически феномен, който хем привлича хиляди туристи от страната и чужбина, хем подобно на Венеция иска да ограничи тълпите любопитни.

Но да караме поред.

Пристигаме в селото, привлечени от пътеписите за него в интернет. Тъй като посещението ни в региона приключва, планираме да го видим за около половин-един час и да отпътуваме. Жалко, защото се оказва, че за да се разгледа всичко в Долене, ви трябват поне три часа. Ние няма как да отделим това време и караме по съкратената процедура, въпреки че плащаме пълната такса. Изборът е наш.

И така, скрити под сянката на едно от многото красиви дървета, научаваме първите подробности за Долене.

Селото било на път да се превърне в поредната статистика на обезлюдени и изчезващи от картата населени места. Хората се изселили по близките градове, закрили училището, къщите се рушали и падали една след друга. Докато през 2018 година един човек с корени от тук решил да предприеме нещо революционно - да вложи много пари и да възроди родното си място. Какви са точно вложенията, които е направил, никой не знае, но е факт, че в момента около 30 души се грижат за атрактивното място - екскурзоводи, градинари, историци, флористи, работници по напояването и т.н.

От чаровната ни водачка научаваме, че

Долене е основано през далечната 1570 г., а името му идва от староосманската дума за „камък“ или „скала“, защото то се намира върху естествена скална пирамида с характерен слюден блясък .

Преди обезлюдяването в Долене живеели над 4 000 души.

Когато благодетелят решил да възстанови селото, търсили сведения от местните хора и от архиви в Отоманския музей в Истанбул, защото селото било важен стратегически център в империята. Тук се провеждал Доленският панаир, на който се търгували стоки от цял свят, въртяла се дори търговия с роби.

Днес възстановената част от селото е около 120 декара, но обхваща само една трета от първоначалната му площ.

Първото място, които посещаваме, е храмът „Успение Богородично“, построен през 1873 г. с ферман от султана. Храмът е съхранен в автентичния си вид – с конструкция от три вида камък и бадемово дърво Освен че не го рушат дървояди, бадемът се оказва и най-добрата противоземетръсна шайба. Църквата има и хитро изградена вентилационна система, която е почти невидима, но държи въздухът свеж.

Аз лично не бях виждала църква, зографисана с толкова жизнерадостни и пъстри краски, дори ми заприлича на детска въртележка. Много любопитни ми бяха и някои символи, които не се виждат в други църкви – например черепът и костите над олтара (памет за преходността), 12-те гълъба (духовете на апостолите) и маковете – свидетелство за някогашната търговия с билки и цветя. Според водачката ни, всички цветя, изрисувани по колоните, били изследвани и проучени, и после засадени в каменните градини отвън. Тук се пази и една от най-съкровените реликви – иконата на Успението на Богородица, за която казват, че има чудодейна сила.

В църквата се виждат и мотиви, свързани с исляма и юдаизма. А красивият балкон бил само за момите, научаваме също от сладкодумната ни екскурзоводка.

Разглеждаме и каменните градини край алеите отвън, които били изградени за две години и четири месеца.

За да поддържат насажденията били бити четири дълбоки сонди за вода. Системата за поддържане на цветята днес е комплексна – капково, пръскачки и сезонно сменяеми растения, според нуждите на терена.

Най-цветният обект в селото безспорно е „Къщата с люлката“. Тук посетителите попадат в истинско царство на цветята и откриват, че всяко цвете носи своя символика. Името на къщата не е случайно – то идва от древен ритуал, извършван преди векове, до който днес всеки гост може да се докосне лично.

„Къщата на билките“ пък ни отвежда в света на билкарите и знахарите – с техните тайнства, древни лечебни практики и мистични легенди, родени от сърцето на Огражден планина. Тук ни черпят ароматен студен чай от листа на смокини - еликсир в жегата!

В „Къщата на селското стопанство“ научаваме още нещо любопитно - че в селото имало изградени млеководи - глинени тръби, по които овчарите пускали млякото от високите пасища до Долене. От чардака се разкрива красива гледка към околните села. В едно от тях сега живеят без ток и вода само двама души, но пътят до там е почти непристъпен.

Сред градините виждаме маслини, канадски кленове, бугенвилии, камелии, черници, орехи и дори палми.

Тръгвайки си от Долене, спорим доколко селото е запазило своята автентичност или се е превърнало в изкуствена туристическа дестинация. Въпрос на гледна точка и усещане е... Но със сигурност знам, че то поне има шанс да живее. За разлика от хилядите прекрасни български села, чиито рухнали къщи са превзети от растителност и в които от години не е стъпвал човешки крак....