Тодор Славков се самоубил заради нелечима болест?

Внукът на Тодор Живков – Тодор Славков не се е самоубил заради натрупани дългове или безпаметна употреба на алкохол и наркотици.  Причината е много по-сериозна - малък Тошко  страдал от нелечим мозъчен тумор, глиобластом от IV степен. Здравословното му състояние било много тежко, той изпитвал мъчителни болки и повръщал по няколко пъти на ден. Част от тялото му е започнала да се парализира, а болката от тумора била неописуема, пише в. „Уикенд“, като се позовава на разказ на негов приятел.

Диагнозата била потвърдена с ядрено-магнитен резонанс в правителствена болница, а по-късно той е преминал и през клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул, където лекарите също не дават никакви шансове за лечение. В края на 2024 г. Славков разбира, че страда от най-тежката форма на тумор – глиобластом, който засяга мозъка и се разпространява агресивно.

Останал сам в дома си, два дни преди края Тошко отпраща болногледача си с обяснението, че присъствието му го натоварва. На 21 юли е намерен с огнестрелна рана в главата от жената, която се е грижела за домакинството му. Съдебна медицина предполага, че изстрелът е бил произведен по обедно време.

Използваният пистолет „Глок“ е оръжието, което Тошко е наследил от баща си – Иван Славков. След неговата смърт през 2011 г., оръжието е било върнато на МВР, а впоследствие Тошко изкарва разрешително, за да го придобие отново.

През годините Тодор Славков често е попадал в светски хроники – с бурен начин на живот, скандални прояви, алкохол и арести. Но през последните месеци близките му забелязали пълна промяна – той спрял алкохола, търсел уединение, избягвал обществени места и поддържал ограничен контакт с приятели.

Макар да не е оставил предсмъртно писмо, според приятелите му той съзнателно е избрал да напусне живота, без да виси безпомощен на легло и да бъде в тежест на околните. За мнозина – последният му акт е бил на отчаяна смелост и личен избор, белязан от болка, самота и безизходица.

Изборът на датата за фаталния изстрел не е случаен – именно на 21 юли през 1981 г. умира майка му Людмила Живкова. Тогава Тошко е едва 10-годишен. Вероятно този ден е останал в съзнанието му като символичен завършек.