Президентът трябва да излезе с партия, ако го направи - ГЕРБ няма да имат никакъв шанс

Проф. д.н. Мария Пиргова е политолог и преподавател по политически науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден анализатор на съвременната демокрация, партийни системи и политическо управление. Работила е като експерт и съветник към различни политически структури. Известна е с пряма реч, задълбочени анализи и социално чувствителна позиция спрямо властта и демократичните процеси. Разговарям с нея в Морската градина на Бургас.

- Проф. Пиргова, виждаме, че Делян Пеевски официално внесе предложението за закриване на КПКОНПИ, както беше анонсирал по-рано. Според вас, ще се намери ли мнозинство в парламента, което да приеме това предложение?

- Вероятно да. Защото, нека бъдем честни, реалното мнозинство в този парламент е на Делян Пеевски. Това е мнозинство, което не се нуждае от сериозен анализ, а просто изпълнява волята на този, който го контролира. Когато Пеевски предложи нещо, то минава. Партии, които уж са опозиция или имат различна идеология, се подчиняват на този механизъм. Всичко се случва без дори да се замислят, без разискване, без противопоставяне.

- Защо според вас беше пусната тази "димка" за закриване на КПКОНПИ? Дори ПП-ДБ твърдяха, че тази комисия е бухалка в ръцете на Пеевски. А сега той самият предлага закриването ѝ?

- Защото вече няма контрол над нея. Делян Пеевски дълго време използваше КПКОНПИ като инструмент за натиск, за изчистване на неудобни, за разчистване на терен. Но след като влиянието му в тази институция отслабна, по-добре за него е тази комисия просто да бъде закрита. Тя вече не му върши работа. Съществуването ѝ при липса на контрол е заплаха за него. Логично е – когато един инструмент вече не ти служи, по-добре да го елиминираш. 

- Илиян Василев каза, че "така се замитат следите" в КПКОНПИ. Приемате ли този довод?

- Следите се замитат навсякъде - и в КПКОНПИ и в прокуратурата. Не можем да очакваме, че със закриването на тази институция, ще се случи  нещо съществено за борба с корупцията. След като институционално упправлението е подчетено на тандема Борисов-Пеевски, оттам нататък подробностите нямат никакво значение. Хората са изморени. Те вече живеят с усещането, че нищо не зависи от тях. Да, говорят се неща, знаят се неща – за замитане на следи, за фалшиви борби с корупцията, за пародия на институции. Но реакция няма. Или ако има, тя е на ниво социални мрежи. А институционално – съпротивата липсва. КПКОНПИ, прокуратурата, съда – всичко е превзето. Отдавна.

- Очаквате ли това да е знак за предстоящи предсрочни избори?

- Не. Няма да има такива последствия. Защото структурата на властта е изградена стабилно – върху страх, върху зависимости, върху шантаж. Това е власт, която не е от вчера, не е дори от миналата година. Това са години наред изграждана авторитарна система чрез мафиотски методи, чрез рекет, чрез заплахи. И тази система вече дава плодове. Повечето депутати в парламента са под натиск, под контрол. Спрямо тях има компромати. Селекцията е направена така, че те да са зависими. Това не е демократична институция! Това е институционализиран рекет.

- Ще оцелее ли този парламент?

- Няма основание да не оцелее, ако не е налице сериозен граждански натиск. Парламентът е структуриран така, че да се самовъзпроизвежда. Той избра правителство, което няма лице, няма програма, няма стратегия. Но то съществува. Защото парите от Европа продължават да идват, проектите се разпределят, комисионите вървят. Всичко останало е фасада. Същинска опозиция няма. Няма и механизъм, по който да бъде разрушен този модел, освен сериозни протести.

- Виждаме граждански съпротиви – арестът на кмета на Варна, протестите срещу въвеждането на еврото... Това пробуждане ли е?

- Не само покрай ареста на кмета на Варна, но и протестите в защита на лева в края на май и началото на юни бяха сериозни, макар и почти напълно игнорирани от медиите. Но медиите са също част от системата. Хората усещат, че са застрашени – от инфлация, от загуба на работа, от заплахи. И това вече води до начална съпротива. Дали ще стане нещо от това? Не знаем. Защото страхът е огромен, натискът е безпощаден. Местните активисти биват гонени, заплашвани. Никой не смее да излиза срещу властта. Опозицията в парламента е камуфлажна. Това прави задачата още по-трудна.Трудно се изграждат организации, трудно се консолидират нови политически субекти. Има инициатива за изграждане на фронт за защита на лева, подписки за референдум. Това е добра посока, но няма гаранция, че ще се стигне до реален резултат. Защото управляващите могат просто да заявят, че въпросът е приключен. Те го твърдят вече за влизането в еврозоната – било договорено, било необратимо. Но това не значи, че няма нужда от вътрешна борба. Напротив – точно сега започва. Борбата не е само за лева, тя е за демокрация. Новите политически сили трябва да се консолидират около реални въпроси, като този. Само така може да се пречупи моделът Борисов–Пеевски. Иначе България е в трудна обстановка, остава без реално управление – в полуколониален режим, под диктовка отвън - Брюксел, НАТО, каквото се поиска от нас, го правим с единствената цел, тези, които са начело на държавата, да се задържат на власт и да не бъдат съдени. 

- Вие разглеждате управлението като модела "Борисов-Пеевски", но смятате ли, че има пропукване и война между двамата големи?

- Война може да започва, но пропукване в модела няма, защото той е изграден от много хора. Не само от тях двамата. Той е изграден от олигархични кръгове, едър бизнес, служби и т.нат - един сложен конструкт, който едва ли ще рухне от конфликт между водачите. Такива е имало в миналото и ще има занапред - по различни проекти, за различни траншове - кой ще ги вземе, как ще ги разпредели, но те са взаимнозависими и обвързани.

- Какъв смятате, че ще е животът на този парламент? Ваши колеги твърдят, че ще има парламентарни избори преди президентските...

- Избори предсрочни може да има наесен, напролет, но който и да е нов субект или партия около президента или граждански движения, влезе в политиката при този Избирателен кодекс, ще попадне в модела на Борисов и Пеевски. Трябва много голям граждански натиск за промяна на условията на изборите. Т.е. - промяна в начина на формиране на секционните комисии, районните избирателни комисии и Централната избирателна комисия. Знаете ли от кога е ЦИК? А Информационно обслужване? Те ще ни погребат! За всичко това гражданите ще трябва да се преборят - да излязат на улицата и да го направят. Останат ли вкъщи, няма как да се случи. Дори и да се появят нови партии, те няма да успеят.

- А какви са перспективите около ролята на президента Радев и възможната му политическа инициатива? 

- Президентът Радев има потенциал за сериозен политически ход, но не е ясно дали ще го реализира. Ако реши да се намеси реално в политиката, ще трябва да го направи чрез нова партия. И това трябва да стане скоро – до пролетта на следващата година. Защото, иначе, излиза, че поставя въпроси – като този за референдума за еврото – без да има инструмент да ги реализира.  Позицията му за референтдума в защита на лева от 9 май показва, че може би обмисля такава стъпка. Но трябва организация, екип, мрежа, визия. Само с харизма не се прави партия. 

- Смятате ли, че е сгрешил, като не излезе със свой проект на последните избори?

- Мога да кажа, че така е преценил, защото президентската позиция е свързана с геополитика, с международна легитимност. Ако няма международна подкрепа, една нова партия е обречена. Виждате, че Радев води балансирана политика – свързан е с НАТО, но подхожда разумно към Русия. Може би гражданите го подкрепят, но не е имал подходящите условия. Виждам неговият тайминг, свързан с влизането в еврозоната и евентуално събиране на гражданска енергия заради недоволството от еврозоната, защото не вярвам държавата да успее да овладее спекулата. Смятам, че българите ще бъдат подложени на огромен натиск в следващите месеци. В тази връзка е възможно е да изчаква. Със спекулата, която се задава, с влизането в еврозоната, с натиска върху домакинствата, хората ще се радикализират. И тогава може да е късно.

- Илияна Йотова ще се кандидатира за президент, намекна нещо пободно в неделя, когато каза, че е време България да има жена-президент, а след това помилва бившия кмет на район "Младост" Десислава Иванчева?

- Тя направи редица обиколки из страната, поддържа постоянен контакт с хората. Но не смятам, че един случай на помилване може да ти издигне кандидатурата за президент. Иванчева е известна фигура, но е абсурдно авторитетът на Йотова да се гради върху случая "Иванчева". Йотова има опит, комуникативност, но ще ѝ трябва силен екип, организация. Дори заради това, че е жена, ще ѝ е по-трудно. Не съм сигурна дали България е готова да избере жена- президент. Не защото жените са по-слаби, а защото обществото ни е патриархално и мъжете в политиката играят с груба сила.

- Кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ – Бойко Борисов или Росен Желязков?

- Зависи от това какво ще направи Радев. Това би трябвало да се случи април-май догодина - да напусне президентството и да направи партия. Иначе не е логичго да постави въпроса за референдум. Логично е да поеме по нов път. Ако го направи - ГЕРБ нямат шанс, десните - също. Ако не го направи – ще има всякакви комбинации. ГЕРБ ще търсят подкрепа от всички страни. Възможно е и съюз с БСП. Вече няма идеологии – има интереси. Всичко зависи вече от поведението на президента като фигура с най-голям престиж. Всички чакат какво ще направи, но аз лично не виждам в него да се е сформирала идеята и да е тръгнал сериозно. Поне засега. 

- Какво бъдеще виждате за "Продължаваме промяната"? Много ваши колеги казват, че приключиха за голямата политика, след като начело на партията застана по-непопулярното лице от двамата лидери.

- Появиха се с много надежди, но без структура, без визия. Грешки, самонадеяност, липса на връзка с реалността. Не можеш да управляваш без администрация, без подготвени хора. Те се провалиха. Демократична България също. Представят се като морални, правят се на незасегнати от корупция, но мисля че от ГЕРБ ги поддържат като собствена резерва, защото ДБ са тези, които няколко пъти перат Борисов и ГЕРБ, а последният път и заедно с Пеевски. За съжаление политиците ни не са политици – те са бизнесмени и то по български - с рекет, лъжа, най-вече държавни поръчки. И затова тези хора загубиха връзка с хората. Не искат и да я възстановят.

- Знаем, че имате жилище в Бургас и прекарвате известно време тук. Как ви се струва градът?

- Много красив град. Аз съм от Пловдив, но Южното Черноморие винаги ме е впечатлявало. Хората тук са топли, гостоприемни. Градът изглежда подреден. Но усещам слаб туристически сезон. Малко хора по плажовете, местата празни, икономиката стои на ръба. За туриста това е хубаво – има спокойствие. Но за местните – това е притеснително. Бургазлии заслужават повече.