Хубава си, моя горо... миришеш на пепел

Както всяко лято, и това не прави изключение. Редица пожари, хиляди декари изпепелена растителност. 60 хиляди в Сакар планина вече са унищожени, 50 хиляди в Пирин, като добавим и другите огнища, става въпрос за над 150 хиляди декара. Стотици са още активните пожари в страната, стотици са изгорелите къщи, много домашни и диви животни също не оцеляха, редица са и евакуираните хора, а август тепърва предстои.

Какви са причините за пожарите?

Изключвайки вулканичната дейност, каквато у нас няма, както и земетресенията, каквито със сериозни последствия от години не е имало, остават: мълнии; засушаване; сеч; фойерверки; подпалени стърнища; изоставен огън в гората; оставена запалка; необезопасени селскостопански машини; незагасени фасове от цигари; изхвърлени боклуци - включително пластмасови бутилки или кенчета (има съвсем логично физично обяснение, свързано с отразяването на слънчевите лъчи върху определени повърхности); и последното, но не на последно място – умишлен палеж.

Не жегите и глобалното затопляне, а идиотите и масовото затъпяване водят до ръст на пожарите

Прави впечатление, че извън мълниите и засушаването, всички останали изброени включват човешката дейност. И дори не е нужно да е съзнателно вредяща, а да е крайно небрежно отношение към природата. И за разлика от мълниите и засушаването, които са доста по-рядка причина, основният фактор – между 90 и 98% дори, е човешката дейност.

Всяка година властите предупреждават, че именно тя води до хиляди изпепелени декари растителност, включително цели гори. И всяка година няма никакъв ефект – неконтролируемо и без следене на процеса се палят стърнища, боклуците след пикник в гората са тонове, а за постоянно хвърлените незагасени фасове, е излишно да споменаваме – пожари заради подобна немарливост има постоянно и по градовете.

Последствията

За миналата година, страната ни е била най-силно засегнатата от горски пожари страна-членка на Европейския съюз. Това са данни на Европейската система за горски пожари. Около 400 хиляди декара българска гора са били изпепелени от огъня през 2024 година. За сравнение, в периода 2006-2023 година, средната годишна стойност е била около 100 хиляди декара.

По данни на различни природозащитни организации, само за последните 15 години - от 2010 до 2024 година включително, у нас са регистрирани над 7000 горски пожара, обхванали над 1.1 млн. дка територия.

А последствията не се ограничават просто до констатацията: „изпепелена растителност“. Зад него, особено когато говорим за по-високи терени, включително планините, се крие дългосрочно въздействие, след което десетилетия природата не може да се възстанови; намалява противоерозионният ефект на почвата; изпепеляват се хиляди декари защитени и изложени на изчезване видове букови, дъбови и борови гори; изгарят местообитанията на защитени видове животни, разпадат се цели екосистеми. Това означава и засягане на основни функции на гората - вододайни, водоохранни, почвоопазващи, което неминуемо рефлектира и върху населените места в близост. Няма ли гора, няма да има и реки – те пресъхват, а цялата околна местност – поради липсата на естествени водоизточници и растителност – става по-топла.

А залесяването след пожари, освен скъп, е и продължителен процес. Нито може веднага да се направи, нито става бързо. Още повече, че до такова се стига, ако до три години гората не е започнала да се възстановява сама, по думите на д-р инж. Кирил Ташев от Държавна агенция по горите.

Стигаме и до хората, които често губят единствените си домове, домашните си животни, техниката си, а някои – и живота си.

Адекватни ли са наказанията за умишлените палежи?

Макар че умишленото предизвикване на пожар, особено в горски територии, е престъпление по Наказателния кодекс, за което може да се влезе и в затвора, надали можем и на пръстите на едната си ръка да изброим подобни присъди. Първо, в повечето случаи виновниците никога не се установяват, второ – дори да се стигне до намирането на пиромана, обикновено присъдите са условни.

Иначе, поне на теория, може да се лежи и до 10 години, ако пожарът е представлявал опасност за живота на хора, запалената гора или имущество се намира в защитена територия и има опасност от разрастване върху съседни обекти.

Като изключение в последните години, можем да посочим заснетия преди броени дни от охранителните камери на община Велико Търново Стоян Денчев, който причини умишлен пожар между кварталите в старата столица „Бузлуджа“ и „Чолаковци. Записите плъзнаха из всички медии, което предизвика огромна вълна от възмущение. Денчев получи обвинение в тероризъм, като го заплашват между 5 и 15 години, ако то бъде доказано.

Техника, доброволци, финанси

Разбира се, типично по нашенски, не липсват и обичайните политически спорове кой крив, кой прав, кой какво е купил, какво е предложил и какво е направил или не е.

По думите на вътрешния министър Даниел Митов, "България разполага с повече техника за гасене на пожари, откогато и да било досега", а и към момента, в изпълнение на взето решение на Народното събрание от миналата година, се закупува още противопожарна техника. Вече има и сключени договор за закупуването на 120 броя пожарни автомобили лек клас и 37 пожарни автомобили тежък клас, като е проведена и обществена поръчка за доставка на 128 броя пожарни автомобили среден клас, но към момента тази поръчка се обжалва.

Съдейки и при други пожари на целия континент, с каквито и ресурси да разполага засегната страна, винаги се нуждае от допълнителна помощ в овладяването на пожарите. Затова го има и европейския механизъм за гражданска защита в отговор на природни и причинени от човека бедствия, по който и ние – включително и към момента – получаваме помощ да се справим с бедствието. Доброволци също не липсват, има и добра координация между тях и пожарникарите.

Проблем при гасенето на пожари у нас е, че нямаме летателна техника и разчитаме единствено на военновъздушните сили, както заяви и председателят на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите "Огнеборец“ - Венцислав Станков, който допълни, че 4-те хеликоптера, които са оборудвани за гасене, са крайно недостатъчни.

Всеки вижда, че наземната техника, която често се ползва за гасене на горски пожари, е крайно остаряла. Пожарникарите ни ползват ЗИЛ-ове на половин век, докато в Европа се ползват дронове с термални сензори и самолети. Нямаме и т.нар. патрулиращи дронове, които виждат пламъка, преди още да се разгори. Облеклото на огнеборците често е закупено от дарения, често не е и ново.

Идва ред и на стойността на помощта, която ще получат пострадалите в пожарите. Едва тази година, за пръв път, сумата е увеличена, като стига до 7500 лв. До момента тя се изчисляваше по формулата „три линии на бедността“, или за тази година - 1914 лв. Тоест, сега, за пръв път, ще се отпускат по още 3000 лв. на семейство, като общо стават 5000 лв., а допълнително, хората с унищожени домове ще могат да кандидатстват за помощ до 2500 лв. за техника, която е изгоряла и унищожена по време на бедствието. Но дори и 7500лв. са крайно недостатъчни да бъде построена и обзаведена отново къща, да бъдат купени животни, да остане и за изгорялата техника.

Причините за пожарите са комплексни, но на първо място, над 90% от горските пожари у нас се дължат на човешка дейност. И даже не толкова недостатъчните ресурси за противопожарна защита, колкото липсата на дългосрочни политики усложняват допълнително ситуацията, и ако в най-спешен порядък не се предприемат адекватни действия, има сериозен риск да оглавим още една отрицателна класация. Този път - по брой изпепелени гори.