А защо не превърнем дъното на Дупката в градски Аквариум?

Вчерашната дискусия под статията за зеления лабиринт, публикувана във "Флагман", бе красноречива – бургазлии искат промяна. Искат зеленина на мястото на Дупката, искат естетика, но и прагматичност – подземен паркинг под мечтания парк. На пръв поглед разумно, ала дали не сме пленници на навика да мислим на квадрат и да градим на квадрат?

Само на стотина метра оттам зее полупразният подземен паркинг под площад „Св. св. Кирил и Методий“. Един бетонен корем, ненаситен и самотен. Тогава защо ни е още един? Защо да не се издигнем над баналността, като потънем още по-дълбоко – но в съвсем различна посока?

И изведнъж – прозрение. В управленската програма на кмета Димитър Николов се споменава идеята за Аквариум. Не грандиозен като този в Истанбул, не туристическо чудо от калибъра на Барселона. А бургаски, скромен, морски – но смислен. Дом на черноморската фауна. На живота под повърхността.

Зелен лабиринт на мястото на Дупката – дотук не срещнах по-добра идея

Тогава защо не превърнем дъното на прословутата Дупка в Аквариум, а над него да израсне зелен лабиринт от храсти, сенки и мечти? Като Ин и Ян, като дъх и пулс. Кой друг град по света е съумял да обедини така в центъра си дълбините на морето и загадъчната флорална красота?

Представете си. Спускате се под земята и се озовавате в едно тихо, почти сакрално пространство. Пред очите ви – малки акули, мързеливи калкани и писии, пасаж заргани, трепетни медузи, пъстри риби от нашето Черно море, а защо не и няколко екзотични пришълци. Образователно, възпитателно, естетически завладяващо. След това излизате на повърхността – и попадате в лабиринт от зеленина, създаден да ви загуби и намери едновременно. Да ви излекува от шума и отегчението.

Нека не се лъжем – Бургас не е безкрайно богат. Но и не е беден откъм дух и въображение. А това е капитал, който се умножава само чрез споделена мечта.

Виждал съм добър модел за поддържането на скромен, но интересен Аквариум в Пловдив – в местния Природонаучен музей. Там експозицията от живи риби, поддържана с внимание и любов, вече е културен обект със собствена душа. Същото можем да направим и ние – с проект на Общината, със съдействието на държавата, чрез местния музей, чийто щат да се разшири, за да привлече истински специалисти.

Ако още ви звучи утопично, нека ви разкажа нещо. Преди три години бях част от журито на ученически литературен конкурс, организиран от вестник „Черноморски фар“ и посветен на бъдещето на Бургас. Повече от половината участници – деца между 10 и 16 години – бяха написали, че мечтаят за Аквариум в родния си град. Това не беше внушено. Това беше сърце, което търси хоризонт. А когато децата говорят в един глас, значи бъдещето вече е почнало да се случва.

Туристите също ще дойдат. Всеки, който пътува с деца, знае колко магнетичен е Аквариумът. Ще дойдат и задължително ще го включат в маршрута си, както включват Морската градина и Моста.

Парите? Винаги недостигащи, но никога невъзможни. Не е нужно проектът да се реализира още утре. Можем да си дадем хоризонт. Да допуснем, че през 2032 г. Бургас ще стане Европейска столица на културата. Градът ще бъде на фокус. И когато стотиците хиляди гости пристигнат, да видят тук един вече пораснал и оформен зелен лабиринт, а под него – мистериозен подводен свят. Една диада от природа и визия, земя и вода, реалност и въображение.

От балюстрадата до Казиното пък ще се вижда Мостът, облечен в опакованата поезия на Кристо.

Звучи като сън, нали?

А всъщност е само предложение.

Защо не?