Да засенчим със солари бургаските гробища – ползата ще е двойна

Миналото и бъдещето могат да съжителстват в хармония. Доказателство за това идва от малкия, но вдъхновяващ френски град Сен Жоаким. Там, насред най-тихата и сакрална част на града – гробището – тази година изниква нещо ново: навеси от соларни панели. Проектът, задвижен от обикновени хора с необикновена визия, е пред финал. Върху място, създадено за покой и размисъл, се ражда енергия – чиста, възобновяема, устойчива, евтина. Символика, която трогва. 

Испанската Валенсия също разпозна мъдростта на тази идея и подготвя свой аналогичен проект.

А ние в Бургас ще се осмелим ли да бъдем следващите?

Аз обичам града си. Живея тук. Минавам всеки ден по улиците му, усещам въздуха му, усещам жегата. А тя става все по-свирепа. Климатичната криза не е абстракция – тя е факт, който изгаря Бургас всяко лято. Температурите вече са трайно високи и ще останат такива. И с тях идват въпросите, на които сме длъжни да отговорим – как да защитим себе си, близките си, уязвимите? Как да охладим градската тъкан?

Посещението на гробищния парк в Бургас през деня вече е подвиг. Особено за възрастните хора – тези, които най-често отиват там, водени от паметта и обичта си. Асфалтът пари. Въздухът се нажежава. Районът е добре озеленен, но все пак няма достатъчно сянка.

А защо да няма?

Изграждането на сенчести конструкции над алеите и гробните места – това е напълно разумна и човешка мярка. Но нека отидем още по-далеч. Нека не се ограничим до просто убежище от слънцето. Нека направим това убежище източник на енергия. Соларни панели, които едновременно ще покриват, ще пазят и ще произвеждат. Защита и полза – две в едно.

Така ще съчетаем благоговението пред миналото с грижа за бъдещето.

Конструкцията, разбира се, трябва да бъде обмислена. Лека, елегантна, безопасна. Да не доминира пространството, а да го допълва. Да не затъмнява покоя, а да го дарява с прохлада. Не говорим за индустриални панели, а за фини, адаптирани към мястото архитектурни решения – съвременен дизайн в служба на старото достойнство.

Това не е неуважение към мъртвите. Това е уважение в най-дълбокия му смисъл – уважение към живота, който продължава. Към града, който иска да живее добре и отговорно. Към хората, които се нуждаят от грижа дори тогава, когато просто се отправят към гробовете на своите близки.

Бургас вече има Енергийна общност, създадена именно с мисъл за подобни инициативи. Тя е инструмент, чрез който можем да съберем средства, да включим граждани, да създадем чувство на обща собственост и общо дело.
Имаме и опитен общински екип по европейски проекти, доказал се неведнъж в привличането на средства и реализирането на устойчиви идеи.

Какво остава?

Да поникне идеята. Да се завърти мисълта. Да се създаде воля.

Затова посаждам това зрънце днес – с надежда. Защото вярвам, че град като Бургас, с поглед към морето и хоризонта, заслужава да бъде и пионер, и пазител. Защото бъдещето не се чака. То се гради.