Победител във войната Израел-Иран: Задкулисието

В годините на преход в българския език се наложи една устойчива дума, натоварена с доста негативна енергия - задкулисие. Тя характеризира моментите, когато някой на тъмно решава важни проблеми, от които зависи бъдещето на обществото. Това, което се случи снощи (според българското време), е типично задкулисие. В момента, в който Израел бе отслабил теологичната диктатура в Иран до нива на разклащане, в каквито тя никога не бе изпадала; и тъкмо, когато наследният принц Мохамед Реза Пахлави призова от Париж Запада да не подхвърля спасителен пояс на ислямистките главорези (както е правил винаги), Западът се плъзна по обичайния си рефлекс и стори тъкмо това.

Доналд Тръмп хвърли бомбата в „Трут соушъл“ в 23:00 българско време, обявявайки, че е постигнато примирие между Израел и Иран. Всичко това бе подгрято два часа по-рано, като на избрани американски медии бе подхвърлена „новината“, че израелски чиновници, пожелали анонимност, са доверили как еврейската държава отчаяно се нуждае от мир, защото разрушенията, които ѝ причинява Иран, са прекалено сериозни. Докато официалните лица в Израел успяха изобщо да реагират с някакво опровержение в местните медии, и преди то да бъде преведено на английски и препредадено в изданията в САЩ, г-н Тръмп окончателно им запуши устата с втора публикация: „Израел и Иран дойдоха при мен почти едновременно и ми казаха: „МИР!“

По този начин американският президент направи същото, което преди него бяха правили всички останали, които той иначе неспирно критикува - от Джими Картър та до Байдън: помагаха на ислямските фанатици в Техеран да запазят лицето си пред уплашения ирански народ, да получат глътката въздух, от която се нуждаят, за да съберат сили и да продължат тиранията си отново. Нещо повече - Тръмп дори благодари на Иран за „предупреждението“, което му бил отправил, преди да изпрати по американските бази в Катар и Ирак снощи ракети и дронове. Така войниците имали време да се подготвят и да не допуснат нито жертви, нито поражения по техниката.

Крайно прискърбно е да се гледа как държавата и нейният президент, които постоянно се тупат в гърдите, че олицетворяват демокрацията и цивилизования свят, за пореден път спасяват една от най-фанатичните и жестоки религиозни диктатури в света. При това не просто я спасяват, но то се случва точно в момента, когато Израел, благодарение на изключително добре подготвеното си разузнаване и блестящо проведената от армията военна операция, бе опрял ислямистите в Иран до стената. Бе ги докарал до почти безнадеждно положение. Буквално бе довел режимът им до развалини.

Няма две мнения - Доналд Тръмп, който в живота си е постигнал всичко: бизнес, влияние, красиви жени, политическо могъщество, си мечтае, точно като някое малко детенце, за черешката на тортата, Нобеловата награда за мир. Това се е превърнало за него във фикс идея. С войната на Русия срещу Украйна не му се получава - твърде непознат свят се оказва за неговата бизнес натура ненаситният руски имперски циничен апетит за още и още територии и убийства. Затова отчаяното му желание за Нобел го отведе в Бликия изток. Той искаше малка и бърза победа, при това без нито една жертва от американска страна. Руснаците му се видяха твърде опърничави и шикалкавещи. Затова пък малък Израел и кърваво раненият, но още шаващ теологичен режим в Иран, бяха лесни цели. Притискайки единия и хвърляйки спасителен пояс на другия, Тръмп постигна своето. Нобеловият комитет вече спокойно може да разгледа номинацията, направена от Пакистан.

За Израел обаче сключването на примирие с Иран в момента е равносилно на катастрофа. Очевидно е, че еврейската държава извърши чудеса. Тя пое всички рискове да започне войната и цялата отговорност за нейните резултати. Още в първата нощ бе унищожена изцяло върхушката на иранските въоръжени сили и на много по-мощния от тях Корпус на стражите на ислямската революция, фактическите спецслужби на Иран, надградени обаче и с армия. Напълно бе разрушена системата за противовъздушна отбрана на аятоласите. Израел бе прочистил небето над Иран, което гарантираше безопасните полети на американските самолети B-2, които удариха ядрените бункери.

В крайна сметка, познавайки манталитета на Тръмп, ако имаше дори минимален риск за американските пилоти, той изобщо нямаше да изпрати в Иран своите свръхсекретни и свръхскъпи самолети.

И сега, изглежда, Израел е изрекетиран задкулисно да прекрати военните действия. За това говорят както реакциите от Тел Авив след първото съобщение за „постигнато“ примирие, така и изпуснатите анонимни информации в израелски медии как се е стигнало до него. Говорим за спиране на войната „пет минути“ преди тираничният теократичен режим да бъде доубит. И в ситуация, когато все още не е напълно ясна степента на унищожаване на ядрения комплекс във Фордо. Но пък е добре известно, че при оставянето начело на Иран на тези точно фанатици, които си вярват, че властта им принадлежи, защото сам Аллах им я е дал, Иран неизбежно ще се върне към голямата си мечта да създаде ядрено оръжие и да възстанови арсенала си от балистични ракети, за да ги размахва и да плаши целия свят на „неверниците“.

При това никой не може да гарантира, че след известно време (а 10-15 години, в които се очаква аятоласите да възстановят бункерните си лаборатории и да постигнат ядрените си амбиции, изобщо не са дълъг срок!) Израел пак ще има същото доминиращо положение над Иран, каквото притежава в момента, само след 12 дни война. Нито някой би могъл да гарантира и че геополитическата обстановка в света ще е толкова благоприятна фанатиците да бъдат отстранени от власт.

На границата на срутването на либерал-глобалисткия строй държавите, които са здраво вплетени в него, а това са най-важните европейски страни, са така улисани в собствените си огромни проблеми, които Давос им бе натворил - миграция, дългова спирала, нов бум на национализъм, че този път не успяха да реагират по обичайния начин (както са правили винаги), за да спасят Иран още в първия ден на войната. Подобна уникална ситуация в света се случва веднъж на много десетилетия.

Затова за Израел да сключи примирие с Иран сега, особено когато е 100% сигурен, че Иран ще го наруши при първата възможност, е изключително обидно. Можем само да гадаем какъв точно рекет е упражнил задкулисно Тръмп над своя „приятел“ Бенямин Нетаняху, за да го принуди да вземе това трудно решение.

Да, войната е отвратително нещо. Но още по-отвратително е религиозен фанатик, размахващ пред целия свят ядрената си бомба. Банално, но факт: политиката е изкуство на възможното. 86-годишният аллахакбарски кръволок Али Хаменеи, който от първия ден на конфликта се скри дълбоко в бункера си в Техеран (защото Аллах си е Аллах, ама друго си е бетон да те пази от ракети и дронове), най-сетне може да си поеме дъх, да излезе на припек и да се заеме с обичайната си дейност - арести и екзекуции.