Голям празник е! Налице са редица поверия за днес

На 24 юни българският народ празнува Еньовден - празникът на лечебните билки. На същата дата православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

Според народната традиция от Еньовден бавно започва да наближава зимата - казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вероятно е свързано с това, че светлата част на деня постепенно започва да намалява.

Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти и играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Според вярванията преди да "тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, тя е с особена магическа сила, сочат предания. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. 

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта. Жените ходят сами и берат билки, с които после лекуват.

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" – за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.

Днес имен ден имат Еньо, Енчо, Енислав, Енина, Еница, Янаки, Яни, Янко, Янкул, Януш, Яна, Янина, Янита, Яница, Янушка и др.