Българските концлагери не са само в Ягода и Говедарци, повече са и от времето на Третия райх

Българските концлагери не са само в Ягода и Говедарци. Те са само част от лагерите на смъртта, в които възрастните хора, предадени и изоставени от децата и внуците си, се молят до края на дните си Господ по-бързо да ги прибере. Там умират бити, гладни и безпомощни, заключени, упоени и омаломощени. В старческите домове, маскирани като „стаи под наем“ или хосписи, едни хора плащат по над 900 лева на садисти. 

Това се случва не само в Ягода, а във всички домове и хосписи (без изключение) за възрастни с тежък физически дефицит и хора с увреждания, разказва във Фейбук групата „Хасково Днес“ Мариана Харизанова, която е загубила майка си в старчески дом.

„Ако се направят внезапни проверки, особени на етажите и в стаите, където лежат те, ще се разбере каква "грижа" получават, често срещу много високи такси“, добавя тя. 

„Хората са по 12 часа (и повече) в памперси, не им дават храна и вода, за да не ги сменят често. Бият ги. Мръсни, с декубитални рани, упоени лежат до сетния си дъх. Умират бързо след настаняването в тези институции, за които държавата нехае, няма контрол, а също - и осъдени от персонала за умишлени убийства. Страхотен бизнес за подлеци, садисти, "страхотна" БГ имотна мафия. Виреят, цъфтят, убиват. Печелят пари от смърт“, коментира Харизанова. 

„Държавата мълчи, медиите - също. През петилетка ще направят някой репортаж, като вчерашния за ужасиите в Ягода и... млъкват. Проблемът е системен и за решаването му е необходима политическа воля от онези "красавци" - безхаберници - в Парламента, и активното съдействие, натиск от дремещи медии. Натиск от обществото. А то - безразлично, сънено, апатично“, коментира тя. 

"Благодаря" на Елена Бейкова, журналист от БНР ("Хоризонт"), която записа разказа ми за смъртта на майка в старческия дом в Дървеница, но нямаше куража да направи разследването. Покри се“, добавя дамата. 

„Уж хосписите бяха предпочитана тема на Елена Бейкова и преди 11 месеца трябваше да говори за това, което днес видяхме в Ягода, но тогава беше Дървеница. Имаше и Могилино. И още много“, разказва тя.  

„Един ден, ако болното сърце на мъжа ми спре завинаги, аз ще попадна в една от тези морги. Много майки на деца с тежки физически увреждания имат единствена мечта, силна молитва, и ето как звучи тя: "Дано детето ми умре преди мен." Те знаят къде ще отиде то, когато порасне, и ги надживее. Както аз надживях майка и татко. И всеки ден се моля като майките: "Дано си отида преди съпруга ми." Без него вратата на земния Ад е отворена за мен. И краката от снимката ще бъдат моите“, коментира жената.

„Много скъпи приятели загинаха в домове и хосписи бързо-бързо. Месец-два и... край. Разказваха какво им причиняват. Ще пошумят ден-два медиите за концлагера "Ягода", отговорните органи ще извършат козметични промени. А може би – не. Липсват политики, контрол, тежки наказания, закриване на институции. Унищожаване на имотната мафия, част от тази зловеща картина“, добавя тя. 
„Не се прилага примерът на добре работещи системи в държави от ЕС, от който сме част - на дъното му. И Ягода ще бъде забравена. До следващия ужас, някъде другаде. Някога“, пише Харизанова. 

А вчера депутат от ПП-ДБ Йордан Иванов призна в „Лице в лице“ по бТВ, че в случая няма невинни, но няма място и за изненада.

„Как близките на тези хора са открили тези домове в интернет, а властта не е могла да ги открие? От какво е изненадана властта? Има доклад на комитета против изтезания на хора от 2021 г. Този проблем е системен, имаме поредица от публично известни случаи от 2019 г. до днес.“, добави той.

Според него тази незаконна практика трябва да се прекрати, но и без законодателни промени институциите имат власт да е се справят с този проблем, включително прокуратурата. Въпрос на воля е, каза още Иванов.

Воля може и да имат, но не за проблемите на клетите хорица, повечето от които заради старческата деменция са забравили дори собствените си имена. Защо ли им е да ги помнят, като собствените им синове и дъщери са ги отписали? Затова и собствениците на концлагерите са убедени, че няма да бъдат съдени. Едва ли оцелелите свидетели от лагерите на смъртта ще успеят да кажат пред магистратите какво са преживели, с както казва  Мариана Харизанова, скоро всичко ще бъде забравено и с престъпното бездействие на държавни служители садистите ще продължат с пъклените си дела.