Храните от първа необходимост поскъпват без прекъсване

От началото на 2025 г. насам хранителната инфлация в България се проявява по класическия модел на пълзящо, но устойчиво поскъпване. Макар индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на храните на едро, да отчита незначителен спад - от 2,235 пункта през януари до 2,225 пункта през юни, данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) показват значителен ръст при ключови храни от първа необходимост за период от половин година.

Сред тях изпъква кашкавалът тип “Витоша”, който е поскъпнал с 4,41%, достигайки 18,47 лв./кг. Брашното тип 500, също основен продукт в потребителската кошница, отчита ръст от 6,25% до 1,53 лв./кг. Киселото мляко (3% масленост) бележи поскъпване от 5,5%, като цената му на едро нараства от 1,28 на 1,35 лв. за кофичка от 400 г.

Прясното мляко е друг показателен пример - от 2,42 лв./л през януари цената му пада леко до 2,30 лв./л в началото на юни, но тази корекция не успява да компенсира повишението при останалите млечни продукти. Кравето масло (125 г.) също поскъпва - от 3,07 на 3,11 лв./брой (+1,3%).

Устойчив ръст се наблюдава и при други базови храни като олиото (+2,17%, до 3,29 лв./л), ориза (+2,14%, до 3,34 лв./кг), зрелия фасул (+2,54%, до 4,44 лв./кг) и лещата, която се е задържала с минимално поевтиняване от 4,48 на 4,42 лв./кг.

В същото време някои сезонни продукти отбелязват сериозен спад, което временно смекчава общото усещане за инфлация. Краставиците, например, поевтиняват с близо 49%, доматите - с почти 30%, а зелето - с 11,1%. Тези спадове обаче са резултат от сезонно свръхпредлагане и не отразяват дългосрочна ценова тенденция.

Макар общият индекс да се задържа относително стабилен, данните ясно показват, че основни трайни храни поскъпват постепенно, но устойчиво. За потребителите това означава реално нарастване на разходите за издръжка - инфлация, която не се усеща шоково, а се натрупва незабелязано месец след месец.