Европа се самоунищожава в името на климатични химери

„Европа фалира заради въглеродната неутралност, а на останалия свят не му пука.“ Това не е заглавие от таблоид. Това е изводът на сър Пол Маршал – британски магнат, филантроп, основател на Marshall Wace и собственик на медиите UnHerd и The Spectator, в речта му на форума на Alliance for Responsible Citizenship (ARC).

В продължение на почти час Маршал разобличаваше това, което той нарича „синдром на климатичната лудост“ – идеологическия фанатизъм, обхванал Западна Европа, Канада и Австралия. Според него, докато Великобритания и Германия залагат бъдещето си на зелени утопии, Китай, Индия и САЩ тихо прибират икономическите дивиденти от западната наивност.

Великобритания е свикнала да се хвали с постиженията си във въглеродното намаление – „Саудитска Арабия на вятъра“, по думите на Борис Джонсън. Но зад красивите фрази, казва Маршал, стои рухваща енергийна сигурност, разбита индустриална база и обедняващо население.

„Да, намалихме емисиите с 50%, водим в Г-20. Но водим и в самоунищожението“, подчертава той. Това не е въпрос на лява или дясна идеология – нулевите емисии се превърнаха в политически догмат, приет от всички партии, без оглед на цената.

Докато Европа закрива работещи мощности, Китай строи по две въглищни централи седмично, а Индия – по две месечно. Пекин има 1161 въглищни централи, Делхи – 285 и разширява капацитета. И всичко това под чадъра на поетите от тези две държави ангажименти за нулеви емисии съответно до 2060 или 2070 г. – цели, достатъчно далечни, за да се игнорират удобно към настоящия момент.

САЩ, според Маршал, изиграват играта най-хитро - те разпространиха климатичната паниката чрез вицепрезидента си Ал Гор, който уплаши света с прогнозата си, че да 2014 г. ледът на Северния полюс ще се разтопи. В същото време САЩ никога не спряха сондажите. Когато другите вече се бяха вързали за „зеления впряг“, Америка продължи с добива, инвестициите и експорта – и сега прибира печалбите.

„Не казвам, че има конспирация, но се държим като пионки в игра, чиито правила не разбираме“, казва Маршал. Европа се е втурнала към 2050 г. с обещания за нулеви емисии, но няма идея как да стигне дотам.

Стратегията й е самоубийствена - затваряне на надеждни енергийни източници – въглища, ядрени централи, добив на нефт и газ, комбинирано с налагане на въглеродни данъци и регулации, които удрят производството и потребителите.

Вятърът не духа постоянно, слънцето грее, когато си поиска, а енергийната система трябва да работи винаги. По-добрата дума за възобновяеми енергийни източници е ненадеждни източници, отбелязва той.

Германската дума „Dunkelflaute“ описва добре проблема – тъмни, тихи периоди, когато няма нито слънце, нито вятър, които могат да продължат със седмици. В същото време батериите, сочени за спасение, съхраняват ток максимум 6-8 часа. „Така че, ако традиционните батерии ще бъдат решението, имаме нужда от един огромен скок напред в технологиите, казва Маршал.  

В Германия цените на тока са едни от най-високите в света – след Великобритания.

По тази причина през 2023 г. 30-те водещи германски компании са инвестирали 115 млрд. евро в САЩ и само 15 млрд. в Германия.

Химическата индустрия на Обединеното кралство се топи – 1/3 изчезнала за 4 години. Последните британски доменни пещи затварят през 2025 г. „Джим Ратклиф, собственикът на най-голямата независима химическа компания във Великобритания, предупреди, че нашата химическа индустрия е изправена пред изчезване. Той ще премести компанията си INEOS в Америка“, изтъква Маршал.

Автомобилната индустрия ще бъде следващата жертва на климатичните истерици. ЕС планира да забрани колите с ДВГ от 2035 г., а Великобритания още от 2030 г. А в сектора работят 14 милиона души в ЕС и 813 000 във Великобритания. Поминъкът на много от тях е застрашен.

Сър Пол критикува и блокирането на ядрената енергия, от която Великобритания някога черпеше 25% от електричеството си. Сега работят едва 5 централи – 4 от тях са планирани за затваряне. Всички чакат нови малки модулни реактори, но бюрокрацията ги спира, а реалността тече – със сметки, загубени работни места и разбити индустрии.

„Изнасяме замърсяването си в Китай, купуваме техните стоки, реимпортираме CO₂, но вярваме, че сме добродетелни“, казва Маршал. „Субсидираме зелени илюзии, а цената плащат бедните. Целите за нулеви емисии водят до масова бедност. Това е икономическо разоръжаване“, смята той.