Кризата на либерал-глобализма прониза и „Евровизия“

„Евровизия“ е като огледало на политическата ситуация в Европа. Когато континентът е консервативен, същото е положението и на фестивала. Щом властта в Брюксел бе взета от либерал-глобалистите, това веднага даде отражение и на музикалната проява - тя бе превърната в гей парад, където всички пеят на английски.

2025 година обаче изглежда е повратна точка за всички. Либерал-глобализмът е в криза. А „Евровизия“, която започва тази вечер в швейцарския Базел и ще завърши с големия финал в събота, е твърде различна от проявите в последните 26 години - точно времето на откровения либерал-глобализъм и на давоския консенсус.

Фестивалът бе сресан по вкуса на Давос през 1999 г. Тогава правилата му бяха променени кардинално. Най-важното нововъведение бе, че на всички изпълнители вече се разрешаваше да пеят на английски език. До тази дата, с двугодишно изключение между 1973 и 1975 г., всеки певец беше длъжен да представя песента си на езика или един от езиците, официални в страната, от която идва. Така се даваше възможност на различните народи да се опознаят. Кога иначе малтиец би слушал как звучи песен на исландски например?

За първи път от 1999 г. цялата т. нар. „голяма петица“ (държавите, които плащат най- много за провеждането на „Евровизия“, поради което участват директно на финала) – Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство – ще представя песните си на своите родни езици. Германия не е пращала изпълнение изцяло на немски от 1998 година! Сега за страната ще участва австрийското дуо Абор и Тина с „Танцьор“.

Още по-забележително е завръщането на Швеция към шведския език - също за първи път от 1998 г. Сега страната изпраща финландското трио „Кай“, съставено обаче от етнически шведи. Те ще пеят на финландския диалект на шведския език „Bara bada bastu“ („Ще се къпя в сауна“). Букмейкърите са единодушни, че либерал-глобалисткото жури няма да зачете с много точки песента. Но пък зрителите ще пометат либерал- глобалистките решения и ще ѝ дадат рекорден брой точки. В крайна сметка тази година се очаква да победи именно Швеция. С парче изцяло на финландския диалект на шведски език.

Швеция праща за първи път песен на шведски и удря в десетката. Букмейкърите предвиждат, че тя ще победи в събота.

Още един анти либерал-глобалистки рекорд - отново за първи път от 1998 г. песните, които не са на английски език, са повече като бройка. На своите езици ще се представят Албания, Финландия, Франция, Гърция, Исландия, Италия, Сан Марино, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Полша, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция, Германия, Швейцария. Естония пък праща изпълнение на италиански, а Нидерландия - на френски. Тази тенденция сигнализира за връщане към културната автентичност и шамар към желанието на либерал-глобалистките елити да уеднаквят Европа.

Според букмейкърите, журито по традиция ще гласува либерал-глобалистки, като заложи на песен на английски език. Гласовете му ще са за парчето в стил „попера“ „Пропиляна любов“ на младия оперен певец Джей Джей. Но се очаква зрителският вот да помете техния избор.

Консервативният повей обаче не свършва с езиците. Ако до миналата година всякакви вулгарности бяха не просто разрешени, а организаторите ги приветстваха, сега Малта си изпати, защото реши да продължи по същия начин. Певицата Мирияна Конте бе подготвила за участието си парчето „Kant“, в чийто припев буквално пееше „Serving kant“. Би Би Си изпрати протест, защото думата „kant“, която на малтийски значи „певица“, на английски звучи като диалектна на „cunt“ (нецензурната дума за женски полов орган). Европейският съюз за радио и телевизия - организаторът на фестивала, принуди Малта да смени текста, в противен случай я заплаши с дисквалифициране. В крайна сметка мръсната думичка, вкарана съвсем умишлено, отпадна. На всички бе ясно, че Мирияна не пееше за никаква певица, а „Serving kant“ в контекста на парчето ѝ значеше точно „сервирам си половия орган“ на всеки, който го пожелае.

Евровизия 2025 отразява културната реакция на хората срещу либерал-глобалистките утопии. Това са само наченки и като цяло фестивалът все още прилича на онова, в което го бе превърнал давоският консенсус в последните 26 години. Но всяка голяма промяна започва със своето малко начало.