България се изкачи в Топ 5 на Европа по брой на ромите
Ромската общност в Европа продължава да бъде тема, която разединява, но и напомня колко дълбоки исторически пластове има съвременният ни континент. Новата класация за страните с най-много ромско население, публикувана от изследователи на ромската диаспора, поставя България сред първите пет държави в Европа.
Първенец е Румъния – 1.85 милиона роми, следват Испания – 750 000, Турция – 500 000, Франция – 300 000, България – 325 000, Унгария – 310 000, Обединено кралство – 225 000, Русия – 205 000, Сърбия – 150 000.
Тази статистика подчертава не само географското разпределение на ромите в Европа, но и дълбоките културни и исторически връзки, които общността има в тези държави.
Класацията е придружена с пояснение: „Ромите са едно от най-големите етнически малцинства в Европа с богато културно наследство, което обхваща векове“.
С 325 000 роми България заема пето място в Европа – пред страни с много по-голямо население като Русия и Великобритания. Това е факт, който често се премълчава в политическия и медийния дискурс, но има ключово значение:
Демографски – ромите представляват значителна част от младото население в страната. Икономически – голяма част от тях са извън пазара на труда или в сивия сектор. Образователно – висок процент на преждевременно отпадане от училище. Социално – изключването и бедността остават системен проблем.
Ромите продължават да имат силно културно влияние – в музиката, танците, занаятите. Но този културен принос често е засенчен от стереотипи, гетоизация и липса на реални възможности за интеграция.
Авторите на класацията подчертават, че "с нарастването на информираността усилията за приобщаване и равни права за ромите остават от съществено значение".
Фактът, че България е сред страните с най-голямо ромско население, не бива да е тема табу, а база за реална държавна политика. Засега т.нар. интеграция е оставена в ръцете на всевъзможни НПО-та, които усвояват милиони, но практически не вършат почти нищо по въпроса.
Най-голямата им активност е да следят медийните публикации и да доносничат в Комисията по дискриминация за всеки случай, когато в публичното пространство се появи текст, който те смятат за обиден.