Диалектните думи, които вече трудно разбираме

Всяко време има свой речник, набор от думи, които се разбират от хората, живеещи в съответната епоха. Естествено е някои от тези думи да се използват само в даден регион, също така с времето е нормално употребата им да се разреди, после съвсем да изчезнат от разговорното пространство, да се появят нови. Новите също отначало ще са неясни за по-възрастните (попитайте някоя старица дали пести биткоини или коя версия е нейният уиндоус, отговорът явно ще е доста любопитен!), сетне и те ще овехтеят и т. н. - този процес е постоянен или, казано с по-нова дума, перманентен. 

Ето някои овехтели думи, които очевидно няма да са ясни "от раз“ за всеки днешен българин.

Аргасвам – изцапвам дреха с някаква храна, която трудно се почиства и си остава "аргасана“. Най-характерното аргасване е, когато се яде суров домат и той изпръска дрехата.

Бадева – нещо, извършено на вятъра, напразно, нахалост.

Балтия – малка, лека брадва.

Бардук – стомна; бардуче – малка стомничка, обикновено с бардучето изпращали дете за вода.

Брус – точило за коса.

Вария – голям, тежък чук.

Врътòглав – шантав, объркан, лутащ се човек (ако опитаме да спазим логиката, би трябвало да е "вЪртоглав“, от "върти глава“), но в диалектните изрази логиката рядко е на първо място).

Вътък – преждата, нишките, които при тъкане на тъкачен стан чрез совалката се "втъкват“, втъкават в основата на чергата ("черга“ също е стара дума, но да се надяваме, че не е забравена, затова няма да я разясняваме).

Геджур – бъркотия, хаос, неразбория.

Геран – зидан кладенец.

Гръсти – коноп.

Гудя – слагам, поставям.

Джигав – хилав, слаб, "кожа и кости“.

Дзиври – кожени крачоли, вид гамаши.

Долап – ниша в стена, постоянно открит шкаф. Понякога се завесва с перденца.

Дуда – плод на черница; дебела жена.

Евро – болно. И такива смесвания на понятия се случват...

Зейтин – зехтин; понякога така наричат и обикновеното олио. Очевидно названието по този начин на течно масло е пренесено след Илинденското въстание от бежанци от Македония, където поради близостта на Гърция зехтинът явно е бил нещо обичайно.

Катарага – преносима висока стълба, вероятно идва от "катеря“. Замяната на "е“ с "а“ просто улеснява изговарянето.

Клепам – точа селскостопански инструмент, обикновено коса или мотика, чрез удари със специално заострено чукче за клепане. 

Климия – част от каруца, която крепи канатите или ритлите. Поставя се диагонално, под ъгъл.

Мравучки – мравки.

Пещник – огнище с отделна пещ. Обикновено на определена височина от пода в помещението под него се оформя празно пространство, където се слагат дърва.

Умеятен – кадърен, способен човек. Очевидно произходът на думата е от глагола "умея“.

Синия – ниска кръгла маса за хранене, софра; около нея семейството седи на ниски столчета, обикновено трикраки. Използвала се в ежедневието, с времето гостите вече се посрещали на съвременните "високи“ маси, които постепенно стават обичайни, а синиите остават в миналото.

Хамкане, амкане – по Сирни заговезни се връзва на конец бяла халва нуга, окачва се на тавана и се върти в широки кръгове. Децата се опитват да отхапят от нея, без да я докосват с ръце, "хамкат“ я. Веселието се получава, защото процесът е доста труден и повечето дечурлига остават само с изцапани и лепнещи лица, което не пречи на всеобщия възторг