На Балканите пак броди старата болест. А тя води към бездната
Породени от намачканото в последните десетилетия самочувствие, плод на действията на либерал-глобалистите, на Балканите отново се надигат мрачни сили, които жадуват за реванш. Те залагат на разглезените поколения, които не знаят какво е война и са забравили (а мнозина всъщност дори не са ги и учили) кървавите исторически уроци. Точно заради тях Балканите са наричани „Барутния погреб на Европа“.
Подобно на рецидив при минало в ремисия раково заболяване, старите демони се завръщат, красиво маскирани като „национална гордост“, „възстановяване на справедливостта“ или „обединение с изконните земи“. Съвсем неприкрито всичко това вече се чува в почти всички балкански държави. В Румъния - от устата на победилия на първия тур Джордже Симион. В София - където Костадин Костадинов не пропуска да отбележи, че си мечтае за „обединена България“, докато репортерките дори не разбират какво им говори.
Изрича го министър-председателят на Косово Албин Курти, рисуващ мокрите си сънища за велика Албания. Виждаме го в Турция, където съюзниците на Ердоган размахват под път и над път „картата на турския свят“. Или пък във видео, станало тези дни вирусно в Гърция. Монах от Атон развява огромно знаме на Византийската империя, приветствайки гръцки военни изтребители, прелитащи над полуострова. Да, засега това са само думи и знаци, пуснати в демократична среда. Но от историята на Балканите, както и от руската агресия в Украйна, знаем как обещанията лесно преминават в потоци кръв.
На Джордже Симион дори не му се налага да ги повтаря постоянно, както прави колегата му Костадинов в България. Вплел е най-важното в името на партията си - Алианс за обединение на румънците. Звучи красиво и обнадеждаващо. Особено когато е скрито в анти либерал-глобалистката реторика на Симион.
Макар световната и българска русофилия в момента да се разтапят от заканите му да спре помощта за Украйна, не те бяха водещите за избирателя. А именно категоричното му обещание да направи Румъния велика като събере обратно всички изконни земи, на първо място като окупира Молдова. Оттам крачката да поиска и Южна Добруджа е една. Пък и всеки румънски националист смята, че тази територия им се полага.
Симион в нито един момент не обясни как точно ще постигне присъединяването на Молдова. Хората в съседната страна, които си мечтаят да станат провинция на Румъния, са дребно малцинство. В Молдова живеят гагаузи, българи, рускоговорящи. Последното, които всички те биха искали, е да се събудят като поданици на нова румънска империя. Но и Костадинов никога не е казал как точно ще обедини България с Македония. Такива неща не се случват само с тупане в гърдите „румънъ, румънъ“ или „булгар, булгар“. Нито с изречени през усмивка обещания и тъпо гледащи насреща репортерки. За тях е нужна война с кървища и убийства.
Опитите на България да освобождава Македония през 20 век завършиха все с национални катастрофи. Днешните последователи на Костадинов може и да витаят в романтичните облаци, но лидерът им е историк и следва да знае всичко това. След Междусъюзническата война (1913), последвана от участие на грешната страна в две световни войни, държавата ни не само не успя да присъедини изконните български земи, но и ги изгуби завинаги. В Егейска Македония и Беломорието, включително градове като Солун, Кавала, Драма протекоха такива процеси по погърчване, че вече и частица славянско самосъзнание у хората там не е останало.
Темата за Молдова не е нова — в годините след разпадането на СССР тя периодично изникваше, но днес се подгрява с нова опасна енергия. Сила ѝ дава недоволството, заради всичко онова, което Румъния не можа да постигне в ерата на либерал-глобализма. За идеолозите и слугуващите на този строй политици бе твърде изгодно да избутват на светло като свои противници националистите. Всички останали партии те успяха да подчинят на догмата си за омешване на народите в пихтиеста маса и за закриване на държавите. Дълго време национализмът бе дежурната карикатура, която трябваше да утвърждава безалтернативността на либерал-глобализма.
Когато обаче във Вашингтон бяха сринати устоите на давоския консенсус, това предизвика земетресение по веригата. То започна да повлича след себе си целия подчинен политически спектър - от традиционната левица, през центъра, до десницата. Единствени незасегнати от този процес, а всъщност печелещеи от него, се оказаха същите националисти, които либерал-глобализмът сам ситуира за свои антиподи.
Как се случва това в България? Местният слугинаж на либерал-глобализма, включващ всички традиционни партии, се е обединил в упоритото желание да закрие българския лев. Знаейки много добре, че мнозинството от населението е против, той не допусна референдум. Така единствената организация, която е против въвеждане на евро, се оказа партия „Възраждане“. Ако до определен момент заклинанията „който е против евро, е за рубла“ вършеха работа, в момента те вече са контрапродуктивни.
Само че издигната на гребена на тази вълна, „Възраждане“ носи със себе си и рецидива от миналото „Македония е българска“. Този красив романтичарски лозунг лесно може да се плъзне към нови войни, кървища и поредна национална катастрофа. Още повече че цели две държави са обещали да са гарант за териториалната цялост на Македония - Турция и Русия. Как точно русофилските настроения на последователите на „Възраждане“ ще се наместят в руските имперски цели Македония да си остане независима държава сигурно не е ясно и на самия Костадинов.
Ако изключим обещанието, дадено три пъти от Ердоган, че е личен гарант за териториалната цялост на Македония, Турция също не крие амбициите си за културно и политическо влияние в региона. В картата на „турския свят“ България заема мястото на една от многото провинции. За разлика от смачканите в либерал-глобалистки утопии България и Румъния, Турция може да се похвали с нарастваща военна индустрия и агресивна външна политика, ориентирана към създаване на зависими васали в икономически и всякакъв друг план.
Освен Азербайджан, когото турците подчиниха, като му помогнаха да прогони арменците от Нагорни Карабах, в момента в техните лапи е и Сирия. Терористите от „Хаят тахрир аш Шам“ взеха властта в Дамаск с огромната поддръжка на Анкара. Много от оръжията и парите за победата им идваха от либерал-глобалистите в Брюксел и предишната администрация във Вашингтон. Но те също течаха по канал през Турция. Анкара е окупирала 8835 кв. км и 1000 населени места в Северна Сирия, половината остров Кипър и редовно извършва набези в Северен Ирак. Да нахлуе и в България, за да изпълни нарисуваното в „картата на турския свят“, би било фасулска работа за нея.
Март 2025 г. отбеляза друг важен, но притеснителен момент на Балканите — създаването на военен съюз между Албания, Косово и Хърватия. Формално с цел сигурност, реално насочен срещу Сърбия и растящите там ревизионистични настроения. Съюзът се появи веднага щом Босна и Херцеговина тръгна да се разпада, а едната половина от нея - Република Сръбска, обяви, че стремежът ѝ е да се обедини с „майка Сърбия“. Последният подобен военен съюз на Балканите е от 1934 г. Втората световна война избухна малко след това.
Засега съюзът е само срещу Сърбия и имперските ѝ мераци. Но той лесно може да стане и антибългарски, ако в него се включи и Македония. Логиката диктува, че в неин интерес е да се присъедини, предвид онова, което ѝ мисли и редовно припява пред мигащите на парцали репортерки лидерът на реално единствената голяма опозиционна партия в България.
Реваншисткият език никога не е водел до щастие. Историческата правда не се връща с думи, а с война и щик. Сблъсъците на Балканите винаги са започвали с речи и знамена, но са свършвали с плачещи майки и още по-разпокъсани народи. Руската агресия срещу Украйна е яркият пример до какво водят романтичарските обещания. Първо е ентусиазмът. После идват гробищата.
Да правят като вятъра.
Освен че е contradiction in termini, лъжа и върховна глупост, горното показва тоталната интелектуална немощ на крепящата статуквото компрадорска интелигенция.
Според наличната информация, в момента се правят опити от страна на ръководството на охранителната фирма да се потули случая. Основната цел е да се избегне отнемане на лиценза за частна охранителна дейност, който може да бъде отнет при доказано участие на служители във физическо насилие над граждани по време на дежурство. За целта се подготвя манипулация на служебната документация – нарядите на замесените охранители ще бъдат променени със задна дата, за да се покаже, че не са били на смяна по време на побоя.
В същото време, истината е лесно доказуема — при поискване и анализ на видеозаписите от охранителните камери на „Оникс“ и „Бушидо“, би станало ясно, че въпросните охранители са били на работа именно в злополучната вечер на побоя. Такива кадри биха били неоспоримо доказателство, че инцидентът е извършен от служители на „Трафик Сот“ по време на изпълнение на служебните им задължения.
Тук възниква големият въпрос — ще има ли воля прокуратурата да стигне до дъното на скандала и да осветли цялата истина? Или за пореден път ще станем свидетели на порочната практика на покровителстване и замитане на следи, когато в случая са замесени хора с влияние и дългогодишни връзки в силовите структури?
Фирма „Трафик Сот“ е свързвана с лице на име Александър, известен като „Сашо Трафика“ – приближен до Петлешков и сочен за реален контролиращ интерес над фирмата. Петлешков от години има влияние в охранителния бизнес и е известен с близките си отношения с висши полицейски служители в Пловдив, което му позволява да прикрива редица инциденти, в които са замесени негови хора.
Свидетели твърдят, че така наречената „частна армия“ на Петлешков, включваща охранители от „Трафик Сот“, е действала агресивно и безнаказано години наред – упражнявайки насилие не само над клиенти на заведения, но и над случайни минувачи, включително хора с увреждания. Целта е била да се всява страх и контрол, особено в зоните около заведенията, които Петлешков контролира пряко или чрез подставени лица.
Иронично или цинично, същият този Иван Петлешков наскоро организира протест пред Община Пловдив, в който изкара барманите и сервитьорите си от заведенията, които управлява чрез скрита собственост. Протестът беше под наслов „Не на агресията“, с транспаранти: „Да си лош, не те прави готин“. Този театрално режисиран акт изглежда като опит за отклоняване на общественото внимание и изграждане на фалшив морален образ, при положение че същите заведения са охранявани от хора, които системно прилагат насилие над граждани.
Загубихме вяра .Докато халюцинирате да ни нападне ту Турция ту Русия,у наща Расийка над 1.милион жертви,мобилизация и удари по руска територия всеки ден.
Че и Курска област от миналата година август все я освобождаваме, обкръжаване зачистваме и пак всеки ден братушки гинат в Курска област.
https://youtu.be/DJ1TSlR9ke8?si=vH-hoG2bp-wHiOHu
После ни гъбаркат че сме русфиламеби.