На Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица! Ето всички поверия и традиции, които се спазват от древни времена

На 6 май българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. В българския народен календар Гергьовден пък е най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми.

Гергьовден бележи началото на пролетта.

Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.

Легендата за Гергьовден: 

Двама от най-силните християнски светци Георги и Димитър са братя близнаци, между тях е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година.

Според древно народно поверие “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”

Обичаи на Гергьовден

В земята се заравя първото червено яйце, а момите се „напяват“ с китки.

В някои части на България агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е „повито с блага роса“. В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити.

Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост. Според народната поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”.

На Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните.

В някои части на България агнето, което е първото мъжко родено през годината и най-често бяло на цвят, се заколва до източната стена на къщата или на свещено за местността място, наречено оброчище.

Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве.

Неженените девойки изпълняват и обичай, наречен „напяване на китки“, чрез който гадаят за бъдещата си женитба.

През целия ден се играят хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието.

Освен това на днешния ден честваме и празника на българската армия.

Подобно на Великден, Гергьовден също е свързан с много поверия и традиции, дълбоко вкоренени в съзнанието и бита на народа ни. Затова днес решихме да ви припомним някои от тях..

Ето кои са поверията за Гергьовден, завещани от дедите ни:
1. На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.

2. На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.

3. На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

4. На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.

5. На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

6. На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.

7. Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

8. С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

9. С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

10. На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

11. На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по – добре е, ако водата се пие от нова стомна.

12. На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.

13. Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа.

14. На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

15. На Гергьовден най – възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

16. На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

17. Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

18. Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

19. Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по – късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

20. На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.