Заминава за Русия

Тоя се кръстил устата друг пък е шамара или хазарта . Страхотни прякори си измислят . А тоя бил певец който се изявява в повечето време като комик в разни клубове и разказва нещо като смешки .А се облича като моя ватман .

На Устата дъската му хлопа.

Абсолютно сте права,така си беше и сега е почти същото,с тази разлика,че можем да пътуваме свободно и да работим и живеем ,където искаме....това е хубавото...

" Снощи бях подложена един час на кръстосан разпит от малкия ми син, който е на 14 години, за времето, през което съм живяла, когато съм била на неговите години. Установих, че той няма представа какво означава "Кореком" и когато му обясних, не можа да скрие изумлението си, че в държава, в която официално не можеш да си купиш долари, има магазини, които продават стоките си само в тази валута. Как се обяснява такова нещо на един тинейджър, кажете ми?
Беше му много странно как е възможно всички фризьорски салони, заведения и магазини в един град да са само държавни и да няма никаква частна инициатива.
Ми може, то така си беше!
Но вече започна да ме гледа много странно и май си мислеше, че нещо си измислям, когато му обясних, че на най-голяма почит в онези времена бяха продавачките. Те бяха ухажвани непрестанно, независимо какво продават, защото приличната стока, колкото и рядко да я получаваха, изобщо не я излагаха на щанда, а я криеха отзад за "техни хора" и всъщност тогава беше много важно да си "техен човек". По-разтропаните жени бяха приятелки поне с десетина продавачки от магазини с различни стоки.
Така неусетно преминахме към темата за връзките. Обяснявам: "Влизаш в един магазин и в него няма нищо. В хранителния магазин има примерно три вида консерви и виждаш как всички рафтове в магазина са изпълнени именно с тези три вида консерви и това е. Влизаш с парите си и реално нямаш какво да си купиш. В тези магазини рядко имаше истински млечен шоколад, но изобилстваше от марципани Косе Босе и Искър.
В сладкарниците пък имаше само два вида торти - шоколадови с маслени цветя отгоре - едно розово и едно бяло, със зелени листенца. Всъщност, това реално си беше един вид торта, но с две форми - кръгла и правоъгълна, като на правоъгълната отгоре имаше къщичка и зайче. Тях ги взимаха за рождени дни и струваха 5.60лв, а кръглите - 3.20лв."
"Ами дрехи", пита ме детето.
"Дрехите бяха другата голяма трагедия. Дрехите, които се продаваха по магазините, бяха толкова грозни. Направо не знам кой ги сътворяваше такива, но си бяха абсолютна щета по отношение на платове, труд и време.
Тогава беше важно да познаваш продавачка на платове. Майка, Слава Богу, имаше такава сериозна връзка, в лицето на една съседка, с която си бяха близки, и която работеше на щанда за платове в Универсалния. Докарат ли новите платове, леля Златка тутакси уведомяваше майка, която веднага отиваше да избере. След като се снабдим с платовете, трябваше да познаваме шивачки, които да се наемат да ни ги ушият."
"Чакай сега, контрира ме Коко, видях една твоя снимка, на която ти си с много хубави дънки. Значи все пак е имало такива по магазините?"
"Неее, тези дънки майка ми ги купи от бащата на една моя съученичка, който беше тираджия, и ходейки зад граница, се връщаше тука с дънки, които продаваше. На майка ми доста солено й бяха излезли тези дънки, но аз така се бях затръшкала тогава за тях, че тя ме съжали."
"Ами снимката с онази лилава блуза?" - не се отказваше той.
"Тази блуза я намерих най-случайно в универсалния, тъкмо ги бяха докарали, и беше доста скъпа - 18.00лв. Все едно сега да струва 200 лева. Още се чудя как се бяха излъгали да изкарат няколко бройки отвън на щанда."
След това плавно разговора премина към връзките за кафе и маслини, а след това за техника - телевизори, печки, хладилници. За всичко се искаха дебели връзки в Търговията. И понеже детето ме гледаше все по-невярващо, се наложи по едно време да се намеси и баща му да потвърди думите ми, защото в очите на Коко нещата вече започваха да изглеждат като научнофантастичен разказ.
"Имаше само 3-4 вида холни секции и то ги докарваха сравнително рядко по мебелните магазини. Но благодарение на това "разнообразие", всички апартаменти бяхме обзаведени горе-долу еднакво."
"Добре, като е било толкова обрано всичко и нищо не е имало, защо не отидохте да живеете в някоя друга държава?"
Милото дете! Разбира се, че то нямаше и представа, че това беше невъзможно. Заех се да изясня и този въпрос.
Това, че не ни разрешаваха да пътуваме на запад, май го впечатли най-много. От гледна точка на настоящите реалности, в които той живее, ми беше много трудно да му обясня, че тогава не можеш да отидеш в Германия, Франция, Италия, Испания или Австрия, когато си пожелаеш. И ме попита няколко пъти, за да е сигурен, че е разбрал правилно: "Ама как така на границата не ви разрешават да напуснете страната?" Ами така, не разрешаваха. "България като затвор ли е била тогава, че не ви разрешаваха да напуснете?" Ами горе-долу...
Но това, което се затрудних най-много да му обясня е как, при положение, че във всеки град пушат по няколко завода и всички работят и произвеждат, в държавата има такива дефицити и на практика няма нищо по магазините, а населението живее сравнително скромно. "Защо е било толкова бедно? Нали уж всички работят и произвеждат? А защо в САЩ не е било така по това време?"
Ами а де... как да го обясня това на моя син тинейджър? "

до 3
абсолютно точен и верен коментар....!!!
браво...!!!

Най добре ще е да си остане на майка си в руссията, ама надали. Всички копейки отиват там за малко, снимат се на "хубавото" и после се връщат в гнилата Европа. Путю им дава гражданство, апартамент и лада и пак не щат ня хубавото при орките.

На 09.05 в Москва е мястото на всеки имащ възможност и претенции, че притежава морал, чест и достойнство!