Прави икономическо чудо в страната си

Само няколко минути разходка из аржентинската столица Буенос Айрес са достатъчни, за да се усети разделението: оптимизъм срещу скептицизъм, одобрение и неодобрение. "Вход забранен" е изписано на плакатите в магазинче, в което президентът Хавиер Милей и министърката на сигурността Патрисия Булрих не са добре дошли. Наблизо обаче се строи нова жилищна сграда - инвестиция в бъдещето. Усещането за подем е факт.

Хавиер Милей е на поста си вече 500 дни. И едва ли друг държавен ръководител привлича толкова внимание в световен мащаб, колкото либертарианския президент на Аржентина. Понякога привържениците на левия лагер го посрещат с откровена омраза - заради либералния му икономически курс, но много икономисти виждат в него нещо като освободител на една затънала в бюрокрация и регулации страна.

Отмяна на валутните рестрикции

Последният успех на Милей е краят на т.нар. "cepo" ("окови" на испански). "Cepo" бе инструмент, използван от редица аржентински правителства от 2003-а година насам в борбата с инфлацията за ограничаване на достъпа до така желания щатски долар. В средата на април "оковите" бяха отменени, което позволява на частни лица и компании да извършват валутни транзакции без ограничения.

"Противно на тревожните прогнози на много местни и международни икономисти и анализатори, валутният курс не е скочил до небето", казва за ДВ Алдо Абрам от мозъчния тръст Fundacion Libertad y Progreso в Буенос Айрес. "Даже напротив - обменният курс се стабилизира под нивото отпреди отварянето, търговията се нормализира, без да настъпи криза или девалвация", допълва той.

Правителството отпразнува това със снимка, на която Милей и неговият министър на икономиката Сантяго Капуто позират като голмайстори.

Милей моли за още търпение

Самият президент смята, че е на прав път: "След повече от сто години хроничен бюджетен дефицит сега сме една от петте страни в света, които харчат само това, което печелят, и нито песо повече", заяви Милей в телевизионното си обръщение преди няколко дни. Той обяви края на валутните ограничения и обеща на сънародниците си по-добро бъдеще: "През следващите 30 години Аржентина ще бъде страната с най-висок икономически растеж. Това няма да стане за една нощ, но ще се случи постепенно и с увереността, че сме си написали домашното".

Положителен факт е, че според статистическия орган INDEC бедността е намаляла до 38,1 процента, което е малко под бедността, наследена от предишното правителство. Според INDEC при управлението на Милей през 2024-а инфлацията също е спаднала - с 44,5 процента в сравнение с предходната година.

Свеня Бланке от близката до германските социалдемократи фондация "Фридрих Еберт" в Буенос Айрес е скептична за икономическото развитие на Аржентина. В интервю за ДВ тя критикува правителството, че "използва валутния курс за забавяне на инфлацията." Това е направило песото по-силно, в резултат на което един "Биг Мак" в Аржентина струва 5,48 евро - приблизително колкото в Германия. Но минималната заплата от 1,06 евро на час е далеч под германската, която е 12,82 евро. "Така че налице е един вид социална сеч, която засяга най-вече доходите, образователната политика, научните изследвания, културата, обществената инфраструктура и т.н.", критикува Бланке.

Ханс-Дитер Холцман от фондация "Фридрих Науман" в Буенос Айрес е по-голям оптимист: "С отпадането на контрола върху движението на капитали и с новите по-гъвкави валутни курсове бяха отстранени важни пречки пред икономическото възстановяване на Аржентина", казва той пред ДВ.

Двете лица на Аржентина

Двете лица на страната могат да се видят в центъра на столицата: пълни ресторанти и кафенета, които изобщо не се вписват в приказките на опозицията за криза. В проведената преди няколко дни обща стачка се включиха малцина, а синдикатите сякаш преиграха с трите общи стачки, организирани от встъпването на Милей в длъжност насам. По-голямата част от аржентинците искат да продължат напред, да работят и да оставят кризата зад гърба си.

От другата страна са пенсионерите, които усещат последиците от политиката на строги икономии по джоба си. Те виждат как покупателната им способност намалява и всяка седмица излизат да демонстрират. Техните протести сякаш опровергават обещанието на Милей, че за реформите ще трябва да плаща само "кастата", т.е. елитът и хората с влияние от лагера на перонистите, разпореждали се в страната до декември 2023-а година.