Идеалното решение е китайците да реиндустриализират САЩ

„В периода от 1865 до 1869 година, 12 000 китайски имигранти построяват западната част на трансконтиненталната железопътна линия – едно от най-великите инженерни постижения в американската история. Техните усилия, които свързват западната част на Съединените щати с източната, полагат основата на изключителния икономически просперитет, на който страната се радва в следващите години. Много от тези работници рискуват живота си и загиват по време на суровите зими и опасните условия на труд. Те се сблъскват с предразсъдъци, ниско заплащане и социална изолация. Въпреки всичко усилията им не само свързват нацията, но и подпомагат каузата за осигуряване на достойни и сигурни работни места за всички – както за имигрантите, така и за местните работници.“

Цитатът е от официален материал, който си стои публикуван в сайта на Министерството на труда на САЩ.

Американската нация има памет. Китайските имигранти не само са се вписали в националната история на Съединените щати – те буквално са я изковали. И днес, когато световният икономически ред се клати под напора на търговски войни и културни антагонизми, може би е време да се върнем към този исторически прецедент.

Доналд Тръмп налага на Китай мита от 104 на сто от утре

* Историята като пътеводител към бъдещето

Съвременните усилия на президента Доналд Тръмп и неговите поддръжници да върнат инвестициите обратно и да реиндустриализират страната, изглеждат благородни, но вероятно ще се сблъскат с непреодолими реалности. Въпреки реториката на патриотизъм и обещанията за „възраждане на великата индустриална Америка“, мнозина икономисти изразяват съмнение, че работната сила, нужна за тази мисия, все още съществува – поне в границите на самите Съединени щати.

Бялата работническа класа е деморализирана и разглезена, много от афроамериканците и латиносите са се преориентирали към сектора на услугите, а младите поколения – независимо от етническата си принадлежност – предпочитат технологични стартиращи компании, фрийланс и творчески индустрии. Индустриалното производство – което и преди, и сега се характеризира с физически усилия, рутинна монотонност и ограничени социални перспективи – не е привлекателно за съвременния американец.

Пингвините от безлюдните острови все пак се оказаха износители за САЩ

* Един парадоксално логичен ход

И точно тук, в тази социална и трудова празнина, се разкрива един парадоксално логичен път напред: възможно ли е именно китайски работници, както в миналото, отново да дойдат, за да помогнат за индустриалното възраждане на Америка?
Може да звучи наивно, дори иронично в контекста на настоящата геополитическа конфронтация между Вашингтон и Пекин, но именно тук се крие шанс за ново начало. Китай все още разполага с десетки милиони дисциплинирани и социално непретенциозни работници, които, в условия на глобален икономически застой, биха могли да бъдат част от нов индустриален подем на американска земя – не като врагове, а като партньори.

Китай: Тръмп ни изнудва

* Утопия или предвестие?

Разбира се, предложението китайци отново да построят Америка звучи като социална фантастика. Но нека не забравяме – в свят, в който реалността често надминава въображението, и по-странни неща вече са се случвали.

Съединените щати винаги са били нация, оформена от имигранти. Може би бъдещата им индустриална революция ще бъде задвижена не от роботи и алгоритми, а от нова вълна на човешки труд, дисциплина и воля – онази същата, която преди век и половина с чукове и кирки свърза бряг с бряг и сърце със сърце.

Може би е време американците не да воюват с Китай, а да работят с него.

Поне можем да си го представим. А както историята ни учи – понякога именно въображението движи света напред.