Никога не казвайте това на детето си
Има неща, които не трябва да се казват дори при най-силно раздразнение и справедлив гняв. Те са най-нараняващите, които разрушават самата основа на това, от което се състои връзката родител-дете. Разбира се, всички сме хора. И ние имаме право да изпитваме различни емоции към децата си, особено когато се държат лошо, скучаят, носят лоши оценки, чупят любимите ни джунджурии, тропат с мръсните си крачета по току-що измития под...
Но все пак има неща, които не трябва да се казват дори при най-силно раздразнение и справедлив гняв. Взаимоотношенията по приятелски начин поставят основата за цялото последващо психологическо благополучие на детето. И така – какво НИКОГА не трябва да казвате на детето си:
"По-добре никога да не беше се раждал/а“
Това е може би една от най-разрушителните фрази. Разбива самочувствието и създава усещане за безполезност у малкия човек. Въздействието на тези думи може да продължи много дълго време. На децата е много трудно да разберат, че всъщност не мислим така (поне в повечето случаи), че това е просто проява на крайната степен на нашия гняв, разочарование и умора.
"Побързай, иначе ще те оставя тук“
Страхът от изоставяне или загуба обикновено присъства при всички малки деца и често е един от основните детски кошмари. Изричайки тази фраза, ние засилваме съществуващия страх, правейки го много по-реален. Вариации на тема "спри да плачеш/спри да се заблуждаваш иначе ще те дам на онази леля/полицай/Баба Яга", са от същата серия.
"Никога не изпълняваш това, което ти казвам"
Повтарянето на тази фраза е чудесен начин да създадете у детето състояние на заучена безпомощност, на чувство, че то по принцип не е в състояние да направи нищо добро в този живот. С течение на времето детето може да загуби желание дори да се опита да направи нещо.
"Защо не можеш да бъдеш като брат си/сестра си/, като детето от съседния клас?“
Децата не обичат да бъдат сравнявани с другите. Те трябва да бъдат обичани такива, каквито са. Този вид фраза не насърчава детето да бъде по-добро, колкото и да ни се иска. Тя засилва чувствата му на неадекватност и ревност към посочения "модел за подражание“. Освен това ревността в никакъв случай не е "бяла“.
"Баща ти/майка ти...“
Често ни е трудно да устоим да не кажем нещо лошо за другия родител, особено ако между нас има конфликт, ако връзката е на ръба (или дори отвъд) на развод.
Но да бъде "на линията на огъня“ в конфликт между родителите не е никак полезно за детето. Детето може да получи усещането, че трябва да избере "с кого да бъде“, че също така трябва да каже лоши неща за другия родител, за да спечели вашето одобрение. Ясно е, че подобна позиция често се оказва емоционално непоносима за детето.
Какво трябва да направите, ако откриете, че нарушавате това родителско "табу“ от време на време (или почти всеки ден)? Всъщност тези редове не са, за да накарат хората да си кажат: "аз съм лош родител“. Те са по-скоро причина да се замислите за емоционалното си състояние, за ресурсите си, за степента на родителското си "емоционално прегаряне“ и за благополучието на детето си.
Ако трябва - навреме да потърсите професионална психологическа помощ, съветва Woman.bg.