„Български“ ИИ певци заляха YouTube

Може би вече сте попадали на някой от тях. Анимиран видеоклип, в който „хората“ изглеждат с еднакво идеализирани черти, като извадени от калъп. Пеещи изпълнители никога не се виждат. Гласовете са сладникави, но доловимо цифрово стържещи. Произношението е уж безупречно, но често „певецът“ бърка ударенията на думите. Песни, които наподобяват балкански поп, но им липсва душа. Освен това са и еднотипни - след втората усещането е, че слушаш едно и също.

Добре дошли в ерата на „българската“ ИИ музика. Създадени от изкуствен интелект, YouTube всекидневно се зарива от десетки „канали“, в които се качват клипове на килограм. Но нито един от тях не се превръща във вирусен. Няма хитове. Машините все още не успяват да генерират нещо, което да грабне публиката. Затова пък е видно желанието на различни тарикати, без да влагат почти нищо, освен свободното си време, да припечелят от монетизацията.

L'zar project, Persiana, Вайълет, Вивиан, Мелани, Тифани, Balaurus, Скарлет, Songs for you или пък Stefan, който „пее“ само „български патриотични песни“ - те са вече цяла плеяда. „Зад гърба си“ имат десетки клипове. Но си нямат последователи. Не са успели да натрупат дори 1000, макар гледанията на пръв поглед да са стабилни - по около 2000 на клип. Но причината е, че YouTube вписва в бройката дори само зърването на два кадъра от видеото. Харесванията се броят на пръстите на двете ръце. Коментари реално няма. Публиката се ориентира изненадващо добре и загърбва изкуственото и машинното, защото търси човешкото.

Как се различават изкуствено генерирана песен и създадена от живи хора? Перфектна дикция, но без емоция. Гласове, звучащи гладко, но стерилно – като диктор в рекламен клип на лекарствен препарат без рецепта. Има някаква мелодия, но няма трепет. Освен това във видеото не се забелязва и следа от жив изпълнител. Търсите по името в гугъл – нищо. В инстаграм, любимото свърталище на звездите – също. В най-добрия случай има фейсбук страница с няколко „снимки“ и публикация с две харесвания. Никой не знае как изглежда, никой не го е виждал на сцена. Видеоклиповете са като от сън на фотошоп. В клиповете движенията са „пластелинени“, а лицата нереалистично симетрични – класическо дело на визуален генератор на съдържание.

Единствено при текстовете, които са смесица от клишета и нецензурни думи, ИИ песните наподобяват истински. За стереотипните фрази не е нужно богато въображение. „Ти любовта му не опази. С теб играе си на буба лази“ (от „песента“ на Вивиан - „Буба лази2“) – почти димитровградска класика. В случая дори няма значение дали текстът е писан от голям фен на поп фолка или по него се е трудил ChatGPT (Джемини, Грок 3...). За скудоумието не е нужно особено старание.