Защо времето се движи "по посока на часовниковата стрелка" - а не наобратно

Приели сме безусловно, че часовниците се движат по един и същи, установен начин - "по посока на часовниковата стрелка". Движението се извършва винаги от ляво надясно към горната половина на циферблата и от дясно наляво към долната.

Оказва се обаче, че това не е продиктувано от някакъв фундаментален закон на физиката или пък от психологическото ни възприятие за време. А е просто резултат от историческа конвенция. Движението на часовниковата стрелка е установено още от слънчевите часовници, които са древните предшественици на механичните часовници. Те утвърждават традицията на устройствата за отчитане на времето, развила се в Северното полукълбо на Земята - където изглежда, че слънцето се движи от изток на запад.

Това кара сянката на стрелката на слънчевия часовник, която е неподвижна и сочи на север, да се измества от запад на изток в течение на деня, проследявайки движението, което сега наричаме движение по посока на часовниковата стрелка. Съществуват спорове за това къде и кога е създаден първият слънчев часовник. За такива се считат Стоунхендж и други подобни мегалитни паметници, които използват слънцето за определяне на времето, макар че първите истински слънчеви часовници вероятно датират отпреди поне 3500 години в Древен Египет.

Най-ранното механично устройство за измерване на времето е изобретено много по-късно - около 725 г. в Китай. Години след това в Европа - в периода между 1270-1300 г., са разработени часовници със зъбни колела и тежести, които отбелязват отминаващите часове с удари на камбани. Тези изобретения, вдъхновени от древните слънчеви часовници, създават предпоставките за съвременния дизайн на часовниците.

Общото между всички тях е, че са изобретени в Северното полукълбо, което в крайна сметка оказва влияние върху стандартното движение на стрелките и до днес. Може би ако историята се беше развила по различен начин - и часовници бяха създадени в Южното полукълбо, където сенките на слънчевите часовници се движат в обратна посока, вероятно днес щеше да се е наложило движение обратно на часовниковата стрелка.

Това е така, защото човешкото възприятие за време не е универсално и се различава значително между отделните култури, пише IFLScience. Tака, например, хората, които използват писмена система, която е подредена от ляво надясно (подобно на повечето европейски езици) са склонни да имат абстрактна представа за времето като движещо се от ляво надясно. Същевременно онези, които четат текстове, подредени от дясно наляво (като арабски и иврит), приемат по-лесно движението на времето от дясно наляво. Следвайки тази логика, някои изследователи твърдят, че културите, които четат шрифтове вертикално - като традиционния китайски мандарин, са склонни да си представят времето по вертикалната ос.

И ако нещо толкова фундаментално - като усещането ни за "посоката" на времето, е резултат от географията, историята и културата, струва си да се замислим колко много други неща, които приемаме за даденост, може би просто са въпрос на собствената ни, човешка гледна точка, пише Ladyzone.