Тарикатската схема, при която безработни българи получаваха по над 2000 лева на месец, вече не работи

Наглата схема "френска безработица" вече почти не действа и обезщетения по около 2300 лв. вече на практика са трудно постижими. Преди те се получаваха от българи, които са се осигурявали само 2-3 дни в чужбина, а после няколко месеца вземаха обезщетения в България.

"Преди малко повече от седем месеца приехме промени в Кодекса за социално осигуряване, с които обвързахме размера на обезщетенията за безработица с осигурителния принос на работилите в други държави. Прекъснахме порочната практика да бъдат изплащани максимални обезщетения на хора, които работят по няколко дни в държава членка на ЕС и после стават трайни "клиенти" на бюрата по труда. Техните средства вече се изчисляват по същия начин, както и на работилите и осигурявалите се в България", написа във фейсбук председателката на социалната комисия в НС Деница Сачева.

Броят на тези хора е намалял с близо 600 души – от 8550 на 7971. Преди промените средният размер на обезщетенията им е бил 1402 лв., става ясно от отговор на директора на НОИ Ивайло Иванов на неин въпрос. Това е 19,9% от всички изплатени средства. Шест месеца след влизането им в сила средният размер вече е 1015 лв. Тоест 14,4% от всички изплатени обезщетения.

По данни на НОИ преди измененията в КСО имаше области като Благоевград, където процентът на тези средства беше над 68%.

Само седем месеца по-късно наблюдаваме намаление с над 13%, а в Сливен - с почти 14%. Надявам се резултатите от работата ни занапред да бъдат още по-категорични. Като държава не можем да си позволим да сме безучастни пред злоупотребите с публични средства. Трябва да работим, за да стимулираме хората да се връщат на пазара на труда и да не бъдат част от сивата икономика. Без да затворим вратата на порочните практики, това няма как да се случи, пише още Сачева.

Схемата е позната у нас като "френска безработица“.

Досега, ако човек е работил в България, а след това в друга страна от Европейския съюз (ЕС) и се върне у нас безработен, за изчислението на обезщетението му за безработица голяма роля играе последният му доход. Българи се възползват от това правило, работят за няколко дни в чужбина, понякога фиктивно, осигуряват се на висок доход там, след това се връщат в България, регистрират се в бюрото по труда и получават голямо обезщетение на база тези няколко дни в чужбина.

Такъв кратък стаж се прави в страни като Франция, затова и схемата у нас се нарича "френска безработица“, но проблемът съществува и в други държави от ЕС.