Крайно време е ЕС да спре да източва средства за неизпълнима и неефективна климатична политика

К райно време е ЕС да спре да източва средства за неизпълнима и неефективна климатична политика, която нито един друг континент не следва. Това мнение изразява Бьорн Ломборг за Politico.

Ломборг е президент на Copenhagen Consensus, гостуващ изследовател в института „Хувър“ в Станфорд и автор на книгите False Alarm и Best Things First.

Европа е сама

Следвоенният световен ред се разпадна, а на този все по-мрачен фон както германският канцлер Фридрих Мерц, така и френският президент Макрон настояват за „стратегическа автономия“ на Европа. Но това ще струва скъпо и ще изисква сериозни компромиси.

Изолационистката политика на президента на САЩ Доналд Тръмп е само едно от предизвикателствата пред континента. ЕС се бори със слаб икономически растеж – малко над 1% на човек. Отдавна отминаха 60-те години, когато икономиката се удвояваше за 16 години. Сега това отнема повече от половин век, посочва авторът на  Politico.

Освен това Европа застарява, а разходите за здравеопазване и пенсии растат. Образованието изостава, имиграцията затруднява както бюджетите, така и социалното единство, без да допринася за икономически растеж. Иновациите са в застой – Китай, САЩ и дори останалата част от света изразходват за научноизследователска дейност значително повече от ЕС, коментира Ломборг.

Как Европа може да си върне позициите?

Как да се намерят средства за превъоръжаване, икономически растеж и връщане на иновационния дух? Просто е – крайно време е ЕС да спре да източва средства за неизпълнима и неефективна климатична политика, която никой друг континент не следва, смята Ломборг.

Цената за възстановяване на Европа е значителна. За да се превъоръжи, ЕС трябва поне да удвои или утрои сегашния си разход за отбрана от 1,8% от БВП – това означава поне още 325 милиарда евро годишно. За иновации самият ЕС си постави цел от допълнителни 170 милиарда евро – нещо, което не успява да постигне от 25 години. А увеличаването на инвестициите в иновации би могло да доведе до 800 милиарда евро допълнителен икономически растеж годишно през следващите десетилетия, посочва президентът на Copenhagen Consensus

Възможните решения

Експертите предлагат различни варианти – от орязване на социалните разходи и повишаване на данъците до заеми и икономически растеж. Социалните разходи възлизат на 30% от БВП на ЕС – около 3 трилиона евро годишно за социална защита и 1,5 трилиона евро за пенсии. Но орязването на разходите или увеличаването на данъците би било изключително трудно. Вземането на заеми изглежда привлекателно, но крие риск заради вече натрупаните огромни дългове. А по-високият икономически растеж би решил много проблеми, но затова са необходими повече инвестиции в иновации, премахване на ограниченията пред бизнеса и дерегулация, коментира Ломборг.

Очевидната реформа: климатичната политика

Съществува обаче една очевидна реформа, която може да стимулира растежа и да освободи значителни ресурси – промяна на климатичната политика, категоричен е авторът на Politico.

В момента ЕС отделя една трета от целия си бюджет за климатични политики. Само миналата година за слънчеви панели, вятърни турбини, електропреносни мрежи, електрически автомобили и зарядни станции бяха изразходвани 367 милиарда евро – сума, която би покрила нуждите на Европа за отбрана, допълва Ломборг, цитиран и от vesti.bg.

Освен това прекалено високите енергийни цени в ЕС потискат икономическия растеж, оставяйки по-малко средства за всички останали приоритети. Вече тези разходи надхвърлят 1% от БВП, а до 2050 г. ще достигнат 10,5% от БВП – или около 3,3 трилиона евро годишно, предупреждава президентът на Copenhagen Consensus.

Разбира се, екоактивистите ще твърдят, че Европа е последната бариера срещу климатичната катастрофа. Но това е далеч от истината. Макар климатичните промени да са реален проблем, те не могат да се сравняват с критичните предизвикателства, пред които Европа е изправена днес, смята Бьорн Ломборг.

Освен това ЕС вече е намалил драстично своите емисии. По-нататъшните съкращения няма да окажат съществено влияние върху глобалните температури през следващите десетилетия. Дори ако Европа изразходва стотици трилиони евро, за да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., ефектът върху глобалната температура ще бъде незабележим – едва 0,017 градуса по Целзий до средата на века, категоричен е авторът.

Светът няма да благодари на ЕС за саможертвата в името на въглеродната неутралност. Напротив – ще го посочи като пример за политика, която не трябва да се следва. Никой няма да последва саморазрушителна и ограничаваща сама себе си стратегия, допълва Ломборг.

Разумният подход

Не предлагам да се откажем напълно от климатичната политика, а да я направим по-ефективна. Отдавна е известно, че решението на климатичните промени не е самоунищожението, а иновациите. Ако ЕС инвестира в научноизследователска дейност и намали цената на нисковъглеродните технологии, всички – не само богатата Европа, но и Китай, Индия и Африка – ще преминат към тях доброволно. И това ще струва само една двадесета част от сегашните разходи, посочва Ломборг.

Днес Европа е на кръстопът. Тя може да продължи със сегашната си климатична политика, превръщайки се в пример за провал, докато останалият свят я изпреварва. Или може да се освободи от тази фиксация и да приеме интелигентна климатична стратегия, насочвайки 27 милиарда евро към зелени иновации и освобождавайки над 300 милиарда евро за други важни сектори, коментира той.

Този подход не само би имал по-голям шанс да се справи с климатичните промени, но и би позволил на Европа да насочи ценни ресурси към иновации, отбрана и – чрез по-ниски енергийни разходи – да възстанови икономическия си растеж, за да може отново да посрещне предизвикателствата на бъдещето, смята Ломборг.