Съседска война в затворен комплекс в ж.к."Меден рудник", осъдиха бургазлийка да си плати

Бургаският районен съд се произнесе по по казус, свързан със задължения за поддръжка в „Съни Хил“ – един от първите затворени комплекси в града, намиращ се в зона Д на ж.к. „Меден рудник“, показа проверка на Флагман.бг.

Между кориците по делото става ясно, че искът е заведен от управляващото дружество „Мениджмънт“ ЕООД, което стопанисва общите части на комплекса, срещу жителка, която не е подписала индивидуален договор за управление и поддръжка, но въпреки това ползва предоставяните услуги.

Съдът е приел, че ответницата трябва да заплати 483,43 лева за направени разходи по поддръжката на комплекса за периода от юни 2022 г. до юни 2024 г. Тя вече била изплатила 600 лева, но част от тази сума била насочена към погасяване на стари задължения.

Основният аргумент на поддържащата компания е бил, че дори без подписан договор, ответницата е задължена да участва в разходите по поддръжка на комплекса, тъй като те са свързани с облагородяването на средата, в която се намира нейното жилище.

В рамките на съдебния процес се установи, че "Мениджмънт" ЕООД е направило разходи в размер на 409 558,24 лева за две години. Те включват почистване и озеленяване, охрана, извозване на сметта, поддръжка на асансьорите и техническите съоръжения, счетоводни и правни услуги, както и разходи за работни облекла, застраховки и други административни дейности.

Ответницата, чрез адвоката си, е оспорила част от тези разходи, заявила е, че някои от тях не са пряко свързани с поддръжката на общите части, а касаят търговската дейност на дружеството.

По делото е разпитан свидетел, с инициали П. В., също е жител на затворения комплекс в "Меден рудник". Той е споделил, че качеството на поддръжката е незадоволително. Външните площи не били пръскали срещу паразити, охранителите не патрулирали, а просто седели в будката и наблюдавали камерите, които според свидетеля „нищо не показват“.

Бариерата за контрол на достъпа не се използвала ефективно, тъй като собствениците нямали индивидуални чипове, а охраната пускала външни лица по нареждане на дружеството, твърди свидетелят.

В комплекса продължавала строителна дейност, като работници не се съобразявали със законовото време за почивка. Освен това строителни материали и техника заемали регламентираните паркоместа.

Съдът взе предвид тези показания, но подчерта, че качеството на услугите няма пряко значение за дължимостта на таксите, тъй като поддръжка все пак се извършва. Въз основа на експертиза и представените доказателства, съдът определи, че дължимата сума е 483,43 лева. Освен това ответницата беше осъдена да заплати 546,55 лева за съдебни разноски, а дружеството трябва да покрие 223,25 лева разноски в полза на ответницата, тъй като искът му беше частично отхвърлен.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд.