Появи се нов вирус с 50% смъртност

Световната здравна организация (СЗО) потвърди огнище на мистериозен вирус в Судан с 50% смъртност, за който няма налични ваксини или специфично лечение. Първата жертва е32-годишна медицинска сестра, като са потвърдени общо девет случая, свързани с нейното семейство и колеги.

Симптомите на заболяването наподобяват тези на ебола, включително диария, повръщане и спонтанно кървене. Специалистът по глобално здравеопазване Майкъл Хед от Университета в Саутхемптън отбелязва, че макар вирусът да е сходен с ебола, той има различни протеини и генетични компоненти, което предполага, че съществуващите ваксини срещу ебола може да не са ефективни срещу него. СЗО и местните здравни власти работят съвместно за ограничаване на разпространението на заболяването, като се предприемат мерки за изолация на засегнатите и проследяване на контактните лица.

Глобалната общност е призована да остане бдителна и да подкрепи усилията за справяне с тази нова заплаха за общественото здраве. Вирусът, известен като судански вирус (Sudanvirus), принадлежи към семейството на ортоеболавирусите – същото семейство, към което принадлежи и вирусът ебола.

Въпреки генетичната си близост двата вируса имат различия, които затрудняват разработването на универсална ваксина. Смъртността при огнищата на суданския вирус варира между 41 и 70%, което го прави изключително опасен за засегнатите популации.

Предаването на вируса се осъществява чрез директен контакт с телесни течности на заразени лица или животни. Това включва кръв, слюнка, урина, пот, семенна течност и други секрети. Важно е да се отбележи, че вирусът не се предава по въздушно-капков път, което означава, че случаен контакт на обществени места не води до заразяване. Въпреки това в болнични условия рискът от предаване е висок, особено при неспазване на стриктни протоколи за контрол на инфекциите.

Исторически огнищата на суданския вирус са ограничени предимно в определени региони на Африка. Въпреки това глобализацията и увеличената мобилност на населението повишават риска от разпространение на такива заболявания извън първоначалните им огнища. Затова международната общност трябва да бъде подготвена и да реагира бързо при появата на нови случаи, за да се предотврати по-нататъшно разпространение на заболяването.