Йонко Грозев – от провален кандидат за главен прокурор до предложение за конституционен съдия

Кандидатурата на Йонко Грозев за конституционен съдия, издигната от ПП-ДБ, предизвика сериозни полемики. Бившият съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и активен представител на неправителствения сектор е известен със спорни решения, обвинения в конфликт на интереси и дългогодишни връзки с организации, финансирани от Джордж Сорос.

Това е втори гаф, който допускаме само в рамките на месец. Първо направихме лице на кампанията за падане на американските визи актриса, която участва в два пропагандни филма срещу Тръмп. Самият той нарече "Стажантът" лъжлив филм, а участниците в него – човешки отпадъци. Сега пък издигаме за конституционен съдия верен човек на най-големия му враг – Сорос.

Точно преди година Кирил Петков и неговата формация се опитаха да наложат Грозев за главен прокурор – ход, който тогава не успя. Сега, след изтичането на мандата му в ЕСПЧ, той отново е на дневен ред – този път за Конституционния съд.

Кой е Йонко Грозев?

Йонко Грозев завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1991 г. и защитава магистърска степен по право в Харвардския университет през 1994 г. Той е сред основателите на Българския хелзинкски комитет (БХК), където дълги години ръководи правната му програма.

През 2015 г. Христо Иванов, тогава министър на правосъдието, лобира за неговото назначение като представител на България в ЕСПЧ. Самото му избиране е придружено от обвинения в конфликт на интереси, след като става ясно, че в състава на Националната комисия по избор на български съдия в ЕСПЧ е включен председателят на БХК Красимир Кънев.Това се приема от мнозина за явен сблъсък на интереси, защото Красимир Кънев и Йонко Грозев са съоснователи на финансираното от Фондация "Отворено общество" НПО през 1993 г.

През 2020 г. Европейският център за право и правосъдие разкри, че най-малко 22 от 100 съдии в ЕСПЧ (2009-2019 г.) имат преки връзки с НПО-та, финансирани от Джордж Сорос, включително „Отворено общество“ и различни клонове на Хелзинкския комитет. Сред тези съдии е и Йонко Грозев.

9500 европейски граждани поискаха неговото отзоваване заради зависимости с неправителствени организации. Разследване установи, че Грозев е бил част от съдебни състави по дела, инициирани от организации, с които е работил в миналото – явен конфликт на интереси.

Адвокат на сепаратизма

Един от най-скандалните моменти в кариерата на Йонко Грозев е неговата защита на сепаратистката организация ОМО „Илинден“. Тази организация отстоява идеята за автономия на Пиринска Македония, за изтегляне на „окупаторската“ българска армия от региона, отстраняване на българските учители и разпускане на българските политически партии в Пиринска Македония.

В началото на новия  век, когато Конституционният съд категорично отхвърля исканията на ОМО „Илинден“, Йонко Грозев поема защитата им и завежда дела срещу България в Европейския съд по правата на човека, където организацията успява да спечели няколко ключови дела.

Контрол върху съдебната власт и спорни решения

По време на мандата си в ЕСПЧ, Йонко Грозев последователно подкрепя политики, насочени срещу традиционните ценности и независимостта на съдебната система.
Той лобира за узаконяване на еднополовите бракове в България, като ЕСПЧ приема няколко решения срещу страната ни, подкрепя дела срещу прокуратурата и поставя под въпрос нейната независимост, участва в съдебни състави, които осъждат България по спорни казуси, включително случаите на Цветан Василев (издирван за източването на КТБ) и приватизаторите с компенсаторки Николай и Евгения Баневи.

След като не успя да заеме поста главен прокурор, сега Йонко Грозев е номиниран от ПП-ДБ за конституционен съдия.

Критиците на номинацията посочват, че Грозев е инструмент на външни интереси и че назначаването му в Конституционния съд ще даде възможност за още по-голям натиск върху съдебната система.

Йонко Грозев е фигура, чието име се свързва със спорни решения, лобизъм и опити за контрол върху независимите институции. Освен връзките си с „Отворено общество“ и Хелзинкския комитет, той е бил и адвокат на открито сепаратистка организация, която поставя под въпрос териториалната цялост на България.

Номинацията му за Конституционния съд повдига редица въпроси за бъдещето на правосъдието в България и за реалните мотиви на ПП-ДБ зад този ход.

Ще бъде ли Грозев утвърден за конституционен съдия, или общественият натиск ще осуети този план? Предстои да разберем.