Няма такъв "връзкар"
След общо 7 века робство и 80-годинишно съчетание на социализъм и преход, българският народ не изглежда от най-оптимистичните и обединените. "Играе заради баща си", "стига сте ги лансирали с големия му брат", "кога ще вземат в националния талантливите момчета". Тези фрази "изгряха" по спортни форуми заради един млад състезател и малко по-големия му батко, може би породени и от горната особеност.
Но ще го напиша с препратка към историята ни и относно спортна България: Идва Симеон!
Преди часове 18-годишен българин, който играе като разпределител, направи 23 точки точки в гостуване от колежанското първенство на САЩ, а неговият тим Лонг Бийч победи с 3:2 гейма.
23 точки (8 аса, 7 блока) или почти един цял гейм на сметката на разпределител. Съчетани с 41 вдигания довели до точка.
Рапределител, но не какъв! 207-сантиметровият Симеон Николов. Баща му Владимир стигна до бронзов медал от Световно като състезател на България, иначе на клубно ниво спечели Шампионската лига. Брат му Александър, на 21 години, също "връзкар" доминира в тайбрека във финала за Купата на Италия миналия уикенд, а неговият Кучине Лубе Чивитанова вдигна трофея.
Като говорим за Апенините, Георги Татаров, също на младежка възраст, вече е лидер на един от по-слабите отбори в елита на италианското по волейбол. Съотборникът на Татаров и Александър Николов доскоро в младежкия национален тим на България, Венислав Антов пък заби 22 точки в средата на януари за ВК Левски в Шампионска лига срещу финалиста от последното издание на турнира Ястжембски от Полша.
Тези трима млади таланти Александър, Георги и Венислав заедно с други надежди като Владимир Гърков (който също блесна срещу Ястжембски) играха на маса полуфинали при момчетата, юношите и младежите за България на най-големите форуми. Но не можаха са се утвърдят като фаворити номер 1.
Спокойно, идва... Симеон.
България никога не е печелила златен медал в най-престижните колективни спортове при мъжете на Олимпиада, Световно или Европейско първенство, но... идва Симеон.
Националният ни тим по волейбол тепърва ще започва да има лицето, което младите ни таланти показват. И някак съм с предчувствие, че първото голямо злато за България при мъжете в колективните спортове ще дойде до броени години. А до този момент 18-годишният юноша от снимката и всичките ни млади асове във волейбола логично звучи да бъдат подкрепяни възможно най-мощно. Предстои волейболно лято, а след него ще дойде и следващо. А всеки, който обича българския спорт и може да подкрепи момчетата от залата в родината или чужбина, си заслужава да го направи, защото вероятно ще стане част като фен от велика история.
Коментар на Тервел Илиев