Идеята за ро-ро ферибот от Бургас до Турция: реално решение или PR акция
Още една прекрачил прага на кабинета си, новият транспортен министър Гроздан Караджов лансира една претоплена идеяна - пускане на ро-ро ферибот, който да свързва Бургас с Турция. Това беше обявено като мярка за облекчаване на товарния трафик през граничните пунктове.
Според плановете, фериботът може да намали натоварването с 200-300 камиона дневно, което звучи като значителна стъпка към решаване на проблема с опашките по границата. Въпреки това, анализът на ситуацията и досегашният опит с подобни идеи поставят под въпрос осъществимостта и ефективността на това предложение.
Проблемите, които остават нерешени
Пътят от Бургас до Малко Търново, основният маршрут към южната ни съседка, е в критично състояние. Еднолентовото трасе е тясно, неподдържано и далеч от стандартите за безопасност, което затруднява движението и увеличава времето за преминаване. Липсата на адекватна инфраструктура прави самата идея за ферибот частично ефективна, тъй като достъпът до пристанището остава проблематичен.
Освен това, шофьорите и туристите отбелязват, че най-големите затруднения са от страна на турските гранични пунктове. Там струпванията на автомобили и камиони са често явление, а пропускливостта на турската бариера остава ниска, въпреки увеличения интерес към пътуванията.
Досегашният опит с подобни проекти
През годините идеята за фериботни връзки между България и Турция е издигана многократно, но всички опити са завършвали с провал. Основните причини са недостатъчно добро планиране, лоша координация между институциите и подценяване на влиянието на метеорологичните условия. Черно море е известно с бурите и силното вълнение, които често прекъсват морския транспорт.
Дори ако ро-ро фериботът бъде пуснат, остава въпросът за неговата дългосрочна ефективност и икономическа устойчивост. Много подобни проекти в миналото са се оказвали нерентабилни заради ниския интерес или липсата на цялостна транспортна стратегия.
Докато идеята за ро-ро ферибот изглежда атрактивна на теория, реализацията ѝ изисква сериозно планиране, инвестиции и сътрудничество на международно ниво. В противен случай, тя рискува да се превърне в поредния неуспешен проект, който служи повече за публични изявления, отколкото за реални резултати.
Добре го каза: бизнеса е частен.
АКО имаше файда щеше досега да е направен.
И то не от наши, а от турци.
Проблет е че държавата при нас е лош стопанин и организатор. Затова трудно тази идея ще се случи.