Защо хлябът в България е най-скъп

Нулевата ставка на ДДС за хляба действа от август 2022 г., беше обявено с фанфари от властта, но статистиката показва, че тя остана без очаквания ефект върху цените, пише в анализа си Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Отпадането на ДДС върху хляба бе една от най-големите икономически новини за 2022 г. и беше възприета от част от обществото като глътка въздух.

Но ето какво показват данните за 2022 г.: В периода от август до декември, когато действа нулевата ставка за ДДС, цените на хляба се увеличават с 18% спрямо същия период за 2021 г.

Хлябът удари 6 лева

Средните разходи за хляб на домакинствата за последното тримесечие на 2022 г. са по-високи, отколкото преди нулевия ДДС, макар че при някои видове хляб цените са се понижили.

Средното потребление на хляб и тестени изделия на човек в България е намаляло до 72,5 кг годишно, докато през 2014 г. е било 80,4 кг.

Политически дивиденти

Разбира се, производителите се кълнат, че не искат да вдигат цената на хляба, но държавата им го „наложила“ с премахване на данъчната преференция. Заедно с това предупреждават, че няма да спрат дотук, тъй като повишението на цените на електроенергията и на минималната работна заплата вещае още поскъпване.

Политиците обаче продължават да се намесват на пазара в опит да постигнат краткосрочни политически цели, без да вземат предвид последствията върху най-уязвимите – същите, които консумират най-много и най-евтин хляб.

Тези хора са част от групата на енергийно бедните българи, изчислени на 1,8 милиона. Властта успя да формулира определение за енергийната бедност през 2023-та, но не и как ще подпомага засегнатите.

Цената на хляба отново е предмет на спекулации и популизъм. На тази кукичка политиците ловят избиратели, но всъщност купуват благосклонността на бизнеси – и при това не плащат с пари от джоба си.