Цифровата бездна: бързо нарастващи неравенства и задълбочаващи се социални различия

Дигитализацията и новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) са неизменна част от съвременното общество и едва ли има човек, който не разчита на технологиите в своето ежедневие, независимо дали в служебен или личен план. Често обаче забравяме, че масовата дигитализация на обществото рискува задълбочаването на социалните неравенства от гледна точна на достъпа до ИКТ. Интердисциплинарен екип от Института по философия и социология при БАН с ръководител проф. Румяна Стоилова работи по проект  „Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“, високо оценен и финансиран от финансиран от Фонд научни изследвания на МОН, чиято цел е да „изследва реално извличаните „офлайн” ползи от употребата на ИКТ за подобряване на жизнените шансове на различни категории потребители за намаляване на социално-икономическите, социално-професионалните и демографските неравенства.“ Изследването е провокирано от необходимостта от повсеместни мерки за намаляване на дигиталните разделения и социални неравенства. В рамките на проекта бяха проведени дълбочинни интервюта на територията на гр. Бургас и гр. Ямбол.

Първото интервю в рамките на проекта бе проведено с директора на ямболската Техническата гимназия „Иван Райнов” г-жа Емилия Кремъкова. Гимназията е с утвърдена дългогодишна традиция в обучаването на кадри, които да отговарят на нуждите на местната промишленост.  В интервюто г-жа Кремъкова сподели, че в момента се изгражда единствения по рода си за региона модерен Център за високи постижения със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост в рамките на Процедура „Изграждане на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение“, където ще има 14 нови кабинета, оборудвани с най-съвременна техника и технологии. Ямболската техническа гимназия е една от 28-те избрани в страната да получат финансиране по проекта. Гимназията е и първото училище в региона, което въвежда дуалната форма на обучение в сътрудничество с общо 5 фирми партньори в региона, където учениците получават възможност за добиване на опит в реална работна среда. Директорът на гимназията, отбелязва, че в училището не се забелязват неравенства по отношение на достъп и уменията на учениците за боравене с ИКТ. Завършващите гимназията са високо оценени от бъдещите си работодатели благодарение на отличната си подготовка по време на гимназиалния етап на обучение. Това може само да бъде доказателство, че училищата, които осигуряват условия за работа с ИКТ, играят първостепенна роля в преодоляването на дигиталните неравенства и дават равен шанс на всяко дете.

Проведените в гр. Бургас интервюта бяха със семейни хора в активна възраст -  шофьор във фирма, занимаваща се с превозни дейности на пратки в гр. Бургас и околните населени места, и с брокер на недвижими имоти, също упражняващ дейността си в града и околностите. Участникът в последното интервю беше адвокат от гр. Ямбол, която към момента е пенсионер и вече не се занимава активно с упражняване на професията си.

На първо място прави впечатление, че нивото на дигитални умения, адаптирането към дигиталната среда и използването на нови технологии, зависят в голяма степен от професията на всеки от интервюираните. В случая с професионалния шофьор се открои неговото общо недоверие към новите продукти и услуги, които се налагат в съвременното ежедневие, професията и личния живот. Наложи се впечатление, че личното му мнение е негативно по отношение на ефекта от дигитализацията при подрастващото поколение. В противоположната светлина бе интервюто с брокера на недвижими имоти. Отговорите на зададените въпроси показаха неговата пълна и безусловна подкрепа към дигиталната трансформация. Използването на софтуерни продукти и услуги са част от неговите интереси, както в професионален, така и в личен план. Третото интервю показа очаквано ниво на дигитални умения, предвид възрастта, начина на живот и професията на  адвоката от гр. Ямбол. Предвид професията си, в служебен план й се налага често да използва интернет ресурси и софтуерни продукти, тъй като не може пълноценно да упражнява професионалните ангажименти. Противно на това респондентът изпитва затруднения при използването на интернет и нови технологии в личен план. Като цяло при респондента се забелязва служебна необходимост от използване на дигитални услуги и слаб интерес от използването на същите в личен план. Резултатите от изследването очертаха съществени различия, разделяйки респондентите на две групи - тези, демонстриращи отвореност и интерес към новите технологии и дигитализацията, и пасивните и недоверчиви респонденти, предпочитащи утвърдените и доказани работещи механизми. Недостатъчната осведоменост по въпросите, свързани с дигиталните услуги и технологии, е причината за липса на интерес или доверия от страна на потребителите.

Безспорното нарастващо значение на цифровите технологии в ежедневието ни и предизвикателствата свързани с него са индикатор за повече задълбочаващи се изследвания в тази област. Именно динамиката и интензитета са причината за регистриране на големи различния при потребителите на дигитални услуги и технологии. В тази връзка екипът на проекта „Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“ си поставя за цел да задълбочи изследването на причините за тези разлики в различни социални групи. Като ключова движеща се сила в корпоративен аспект, дигитализацията позволява предефиниране на начина на управление. Ето защо дигиталната трансформация не е просто технологична модернизация на дадено предприятие, тя е ключа към постигане на оперативна ефективност и адаптивност, и основен стълб за растеж и нови възможности към цифровата ера.

Информация за обратна връзка с екипа на проекта: www.facebook.com/DigitalDivideBG

За авторите: Александър Колячев и Даниела Димова са докторанти в Института по философия и социология на БАН в секцията „Стратификация, неравенства и мобилност“. В научната  си дейност  изследват теми от областите на устойчиво развитие, цифрова трансформация, социални неравенства, социално предприемачество, социална трансформация, икономика в преход.