Спецченгета са убити в апартамент в столичен квартал

31 години след 6 декември 1993 г., едно цяло поколение вече не знае, че в началото на демокрацията българската полиция се сблъсква директно с тежката престъпност. Тогава се появяват т.нар. борчески групировки, които поемат контрабандата, наркоразпространението, проституцията и силовото застраховане.

В хаоса на промените службите за сигурност не успяват да контролират навлизането на чужди бандити в страната – чужденци, които създават свои групи за продажба на дрога, грабежи и сутеньорство, пише "Телеграф".

Полицаи разказват, че в началото на 90-те години в центъра на София са действали ирански бандити, които били доста силни и конкурентоспособни в подземния свят в България.

Търговци на смърт Така се стига до декември 1993 г., когато София настръхва след стрелба по трима спецполицаи от Столичната служба за борба с организираната престъпност. Двама от тях загиват, третият оцелява. Убийците са ирански наркотрафиканти и улични пласьори на хероин и марихуана.

В средата на 90-те години иранците са изместени от родни групировки от българския наркопазар, но дотогава те владеят солидни територии в София.

Родените в Техеран Амир и Мердат са в България от 1992 г., не пребивават легално, но никой не ги гони и те спокойно наемат квартири в София.

Продават хероин около баня "Мадара", 22-ра гимназия, подлеза на НДК, бившия ресторант "Хавана" на "Витошка". Първо живеят под наем в кв. "Мусагеница", по-късно се преместват във фаталния бл. 150 в жк "Надежда".

Около 10:30 ч. на 6 декември 1993 г. спецполицаите Андрей Григоров, Дафин Тодоров и Михаил Левянски отиват на адреса на иранците, под предлог че ще правят паспортна проверка. Звънят, отваря им Амир. Цивилните антимафиоти влизат в хола на двустайния апартамент.

На масата там има разпилян кафеникав прах, а наблизо везна. Полицаите имат оперативна информация, че двамата иранци са пласьори на хероин с високо качество.

Разузнавателна беседа Над половин година им е отнело, за да се доберат до имената и адреса им и в този ден отиват на „разузнавателна беседа“.

Това е метод в оперативната работа, с който се цели добиване на първоначална или уточняваща информация за хора, за които има непотвърдени данни, че извършват престъпления.

Първоначално Амир и Мердат признават, че търгуват с дрога и дори предават няколко пакетчета с хероин.

Спецполицаите започват да претърсват апартамента за още наркотици. Левянски отива в коридора, където проверява джобовете на дрехите по закачалките. В кожено яке открива кутийка патрони за пистолет „Макаров“. Тодоров е в стаята и намира патрон.

В следващия момент Амир вади пистолет и застрелва Григоров, който е в хола. Уцелва го в шията и отляво в гърдите. Пистолетът му е бил под възглавница на дивана, където е седял, когато полицаите започват претърсването. Другите полицаи вадят оръжието си, но Амир ранява Левянски. Мердат също стреля.

Яка престрелка Тодоров успява да се премести в кухнята и започва ожесточена престрелка – Мердат е ранен в ръката и бузата, но продължава да гърми. Куршум уцелва дулото на пистолета на Тодоров и той засича. Полицаят е тежко ранен – улучени са важни кръвоносни съдове на краката му. Той издъхва след 18 дни – на Бъдни вечер, във ВМИ. Изпадналият в безсъзнание Левянски се свестява, когато иранците вече са изчезнали.

В този момент, докато Тодоров и Левянски все още лежат ранени в апартамента, на вратата се звъни. Отпред е наркоман с прякор Кравата, който идва за поредните си дози. Иранците го пращат за такси и така с наетата кола те отиват в дома на наркомана.

Странно как шофьорът на служебния автомобил, с който са пристигнали тримата спецполицаи, не е забелязал излизането на иранците и наркомана и потеглянето на таксито. Шофьорът също е полицай – сержант.

Той не е знаел по каква задача офицерите са в блока, но имал нареждане да наблюдава входа, където влизат, и да следи за нещо изхвърлено от прозорец или балкон.

Затова капитан Тодоров със сетни сили допълзява до прозореца и изхвърля празния пълнител на повредения си пистолет, но помощ не идва, разказа неговата съпруга Лора.

Едва когато Левянски се свестява и успява да се добере до служебната кола, шофьорът й разбира какво е станало. Потегля за „Пирогов“ и оттам информира дежурната част на СДВР за престрелката в блока в „Надежда“. Григоров вече е мъртъв, а Тодоров - тежко ранен.

Полицията е на крак Полицията е вдигната на крака, но иранците са скрити в апартамента на наркомана. Криминалистите обаче влизат в дирите им за няколко дни и на 20 декември вечерта правят опит да ги задържат в градинка в кв. „Лозенец“. Иранците откриват огън по полицаите и са застреляни.

На 21 май 2002 г. в сградата на Столичната дирекция на вътрешните работи е открит мемориал в памет на загиналите полицаи – 11 са жертвите само от СДВР за периода 1993-2002 г. В тяхна памет и по идея на главния секретар на МВР, тогава ген. Бойко Борисов, е направен мемориалът.

На него е написано: „Помним ви“. Капитан Дафин Тодоров и колегата му Андрей Григоров са първите полицаи, по които стрелят престъпници.

"Последната ни сутрин. Тръгваме за работа тримата с детето. Спираме пред детската градина.

Той целуна дъщеря ни, пожелахме си лек ден и се разбрахме да се видим вечерта. Беше Никулден и щяхме да ходим на гости. Това беше последната ни среща - разказва съпругата на Дафин Лора. – Първото нещо, за което си дадох сметка е, че трябва да стана по-силна.

Първо заради него, докато беше ранен. И после, за да мога да отгледам дъщеря ни".

Лора работи в МВР, чувства се сякаш е заела мястото на Дафин, който загива само на 31 години. Неговата дъщеря вече е пораснала – уважаван български дипломат в европейските институции.