Всичко по магазините поскъпна, а еврозоната остава мираж

Повишението на цените през октомври ни отдалечава от влизане в еврозоната и вече е почти сигурно, че няма да може да приемем еврото от 1 юли 2025 г. Годишната инфлация към края на октомври нараства до 1,8%, обявиха от НСИ. Към края на септември инфлацията беше по-малка - 1,2 на сто.

Инфлацията в страната, измерена според потребителската кошница на държавите от ЕС, е още по-висока - 2%, при 1,5% към края на септември. В резултат се отдалечаваме от изпълнение на критерия за въвеждане на еврото - инфлацията в страната да е с не повече от 1,5% по-висока от инфлацията в трите страни от ЕС с най-малко покачване на цените.

Последните данни на Евростат показват, че годишната инфлация в Словения е нула процента, а в Литва и Ирландия е по 0,1%.

Само за месец октомври инфлацията в страната ни е 1,1%, което е най-високото ниво от близо две години насам, показват данните на НСИ. По-висока месечна инфлация за последно имаше през януари 2023 г. Любопитно е какво е поскъпнало най-много през октомври. Това са пакетните услуги за почивки и туристически пътувания, чиито цени са нараснали с 16%. След като през септември, след края на активния туристически сезон, почивките поевтиняха с 22%, през октомври те рязко поскъпват.

Туризмът е един от секторите, който ще има най-голяма полза от влизането ни в еврозоната, защото очакванията са с въвеждане на еврото да нараснат чуждестранните гости. Но именно рязкото поскъпване на почивките е сред основните фактори за увеличение на инфлацията и отдалечаването ни от еврото.

Съществена промяна през изминалия месец има и при цените на дрехите и обувките. През октомври обувките са поскъпнали с 9,2% спрямо предходния месец, а цените на дрехите са вдигнати с 8 на сто. Сред храните през октомври с най-голямо повишение на цените са гроздето - с 15,3%, чушките - с 11,3%, маслото - с 10,4%, сладкарските изделия - с 2,6%, шоколадовите изделия - с 2,1%, боба - с 1,6%, и яйцата - с 1,5%.

Данните на НСИ показват, че цените на производителите в селското стопанство намаляват, но това не води до поевтиняване на храните в магазините. През третото тримесечие на годината цените на производителите в селското стопанство намаляват с 1,9% спрямо същия период на миналата година в резултат от поевтиняване на продукцията от растениевъдство с 1,4% и на продукцията от животновъдство с 3,9%. Например цената на пшеницата е с 6,9% по-ниска спрямо миналата година. Но хлябът и зърнените храни не са поевтинели, а са поскъпнали с 0,9% за година.

Цените на живите животни намаляват със 7,9% спрямо миналата година, в резултат на поевтиняване на свинете с 5,7% и на пилетата с 15,7%. Но месото и месните продукти в магазините не са поевтинели, а цените им са нараснали с 0,4% за година.