Пристанищните работници в САЩ готвят огромна стачка, ето как и защо могат да защитят правата си

До може би най-важните президентски избори в историята на САЩ остава приблизително месец. Ситуацията между Демократите в лицето на кандидата Камала Харис и Републиканците, представлявани от Доналд Тръмп, е много нажежена, а сега следва оромен шок. Щатите са изправени пред най-сериозната и застрашаваща икономиката стачка от над 75 години насам. На нож с Вашингтон този път се оказаха пристанищните работници, които заплашват да спрат да ходят на работа за неограничен период от време, с което на практика страната е изправена пред поредна икономическа криза.

Ако исканията им за увеличение на възнагражденията не бъдат удовлетворени, всички пристанища в САЩ затварят.

Ето какво казва главният преговарящ с Вашингтон от името на Международната асоциация на крайбрежниците Харълд Дагет и как защитава интересите на работниците:

Днешният свят се променя и върви към бъдещето. (Те) вече не печелят милиони, а милиарди и ги харчат толкова бързо, колкото ги печелят. Искам част от това за моите хора. Защото когато те направиха най-много пари, беше по време на пандемията - когато моите хора трябваше да са на кея всеки ден. Когато всички си бяха у дома, моите хора умираха, разболяваха се, но не спряхме да работим. От Канада, през Мейн, до Тексас, Големите езера, Пуерто Рико и чак до Бахамите. Всички ходехме на работа. Никой не си стоя вкъщи. Е, искам да ни компенсират за това. Не искам да ми сервират света на чиния. Те знаят добре какво искаме. А ако не знаят? Е, тогава ще трябва да излезем на улицата и да се бием за това, което искрено и честно заслужаваме.

Тези хора днес нямат идея какво е стачка! Когато моите хора излязат на улицата - от Мейн до Тексас - всяко едно пристанище ще бъде в локдаун. И знаете ли какво ще стане? Ще ви кажа.

През първата седмица ще има бомбастични заглавия в новинарските емисии.

Втората седмица - продавачите на коли вече няма да могат да продават коли, защото колите не се разтоварват от корабите. Съкращават ги.

Третата седмица? Моловете започват да затварят. Не могат да получат стоката си от Китай, не могат да продават дрехи. Всичко в САЩ пристига на кораб.

Работниците по строежите? Съкратени, защото не идват строителни материали. Не идва желязо, няма дървесина. И сега всички мразят работещите по пристанищата, защото чак сега осъзнават колко важна всъщност е нашата работа.

А сега президентът (Джо Байдън) ми звъни и ми вика по телефона: „Ще ви призова по Тафт-Харлей!” (Тафт-Харлей е поправка в Конституцията на САЩ, която ограничава от определени дейности работническите съюзи и ги задължава по време на стачка от жизненоважните звена в икономиката да имат 90-дневен срок, в който се връщат на работа).

"Давай, действай!", ще му отговоря аз. Това значи да се върна на работа за 90 дни. Мислите ли, че като се върнем на работа някои от тези мъже реално ще работи? Ще струва пари на компанията, да плащат заплати. И какво? Вместо да местят 30 контейнера на час, може би ще местят по 8. Ще се хванат за гушите. Кои според вас ще спечели в дългосрочен план?

Г-н президент, по-добре си седнете, нека си подпишем договора и да продължаваме нататък. Защото в днешния свят аз просто ще ви осакатя. Ще ви осакатя и Вие дори нямате представа какво значи това. Всъщност никой няма идея.