Слагат допълнителен данък върху втория дом

Хърватия планира да започне да облага с данък вторите жилища, като например ваканционни имоти за отдаване под наем по адриатическото крайбрежие, за да повиши бюджетните си приходи, съобщава Блумбърг.

Ходът цели да ограничи отдаването на имоти под наем краткосрочно, да помогне в борбата с недостига на жилища и да съживи продажбите на апартаменти в Хърватия. Предлаганият данъчен законопроект, който трябва да бъде одобрен от депутатите, може да влезе в сила през 2025 г. и ще се прилага за над 800 хил. втори и трети домове.

Имотният данък може да бъде в диапазона между 0,6 евро и 8 евро на квадратен метър, каза финансовият министър Марко Приморац. Всички имоти, които са празни или се отдават под наем краткосрочно към 31 март догодина, ще бъдат обложени с данък, допълни той.

Първото жилище ще бъде освободено от данъка заедно с имоти, които се отдават под наем дългосрочно за поне десет месеца в годината, тъй като правителството се стреми да ограничи и броя на жилищата за краткосрочно отдаване под наем, които се увеличиха през последните години. До момента семейните ваканционни жилища бяха облагани със скромен данък.

Почти всяко четвърто семейство в Хърватия притежава втори дом, а някои имат и трети. Данни от преброяване на населението през 2021 г. показаха, че в страната има 231 хил. къщи или апартаменти, определени като ваканционни жилища, и още 600 хил. жилищни имота, които са празни или са предназначени за краткосрочно отдаване под наем.

Хърватия е подложена на натиск от институции като Международния валутен фонд да разшири набора си от данъци. Предишни правителства през последните десетилетия са се опитвали да наложат имотен данък, който е силно непопулярен ход. За да смекчи удара, кабинетът обеща да намали данъците върху доходите в близко бъдеще.

“Имотният данък е известен в Хърватия като път към политическа смърт, самоубийствен ход за всяка политическа партия”, коментира Ведрана Прибичевич, преподавател в Загребския университет по икономика и управление. “И този път можем да очакваме изключителна съпротива”, допълва тя.

В Германия пък Институтът за макроикономика и изследване на конюнктурата (IMK) към фондация “Ханс Бьоклер” е провел проучване, което показва, че покупателната способност на семействата със средни доходи е намаляла през последните години - въпреки мерките и облекченията, предприети от държавата, например изплатените от много работодатели бонуси за компенсиране на инфлацията. Така германското правителство искаше да намали последиците от инфлацията, която “изяжда” увеличението на заплатата. Но по-високата заплата означава и по-високи данъци, а оттук и намалена покупателна способност, отбелязват експертите.

От предприетите от германското правителство мерки са се възползвали най-вече хората с ниски доходи, бездетните двойки и добре печелещите семейства, показва проучването. Но семействата със средни доходи са на минус. Например семейство с две деца и двама работещи родители, чийто брутен годишен доход не надхвърля 58 990 евро, е разполагало с 492 евро на година по-малко, тоест с толкова е спаднала покупателната му способност. Същото се отнася и за самотните родители с едно дете и брутен годишен доход от 43 693 евро - и при тях инфлацията не е била изцяло компенсирана.

Според Зилке Тобер от екипа, провел изследването, причините за това са ясни: семействата със средни доходи не са се възползвали толкова ефективно от намаляването на данъка върху доходите, а детските надбавки не са били увеличени така, че да компенсират ръста на инфлацията. Освен това през последните години основните ценови фактори са храните и енергията, за които по правило по-ниските доходи получават по-големи облекчения, но не и онези, чиито доходи са в средния сегмент.

От началото на следващата година детските надбавки ще бъдат вдигнати с 5 евро до 255 евро на месец за дете, но изследователите призовават те да бъдат увеличени повече.