Защо щатският долар е международната резервна валута?

В момента в света има над 180 валути. Те са или уникални за емитиращите държави, или се използват като пари в няколко държави, като например еврозоната. Повечето от нас обаче ще се срещнат само с няколко от тези 180 валути през живота си.

Сред най-популярните валути са щатският долар, еврото, швейцарският франк, британският паунд, японската йена и канадският долар. Но дори и сред тях щатският долар държи челна позиция. Ако искате да пътувате до екзотична страна и обменното бюро не притежава валутата на тази страна, ще закупите долари.

Да видим защо?

Началото на американския долар

Името "американски долар" идва от испанските сребърни монети, наречени "долари", които са били в обращение в Латинска Америка между 16-ти и 19-ти век. Монетите са били известни още като "8 реала" или "част от осем". Те имаха същите характеристики като тези, произведени в Мексико и Перу, като бяха 27 грама сребро с чистота 93,1%. Така монетите са имали съдържание на 25,14 грама чисто сребро.

Първите долари, създадени от американските колонии, се появяват през 1861 г. Това явление се случва четири години след приемането на Закона за валутата, с който испанските долари и мексиканските песо са извадени от обращение.

Отрицателен аспект е, че тези първи американски долари са били използвани като финансов източник за Гражданската война, започнала през 1861 г. По време на четирите години на война между Севера, който искаше да премахне робството, и Юга, който искаше да го запази, са били създадени 1,5 милиарда долара. В днешни пари това са почти 30 милиарда долара.

Златният стандарт

С края на Гражданската война и загубата на южните щати, Конфедерацията трябваше да бъде възстановена. Това включва огромен процес на индустриализация, който привлича работна ръка от всички краища на света.

Между 1870 и 1900 г., според данни на Конгреса на САЩ, повече от 12 милиона имигранти са се заселили в САЩ. Повечето от тях бяха ирландци, германци и англичани, но дори и китайци.

Двете световни войни опустошиха Европа, което е позволило нейното възстановяване с помощта на американците. Само през Първата световна война Министерството на финансите на САЩ отпуска на Антантата 9,5 милиарда долара. Днес сумата е еквивалентна на 150 милиарда долара.

Към края на Втората световна война през 1944 г., 13 години след като Великобритания се отказа от златния стандарт, САЩ решиха да проведат конференция в Бретън Уудс, Ню Хемпшир. На събитието 44 държави решиха да създадат система за конвертируемост на долара, обезпечена със злато. Така се роди междинен златен стандарт. Щатският долар беше обвързан със златото при обменен курс от 35 долара за унция (31,1 грама) злато. Останалите 43 валути можели да се обменят за долари и едва по-късно за злато.

Системата вече не изискваше обезпечаване на златните резерви на страните-членки на това споразумение, а можеха да притежават строго щатски долари. Те можеха да бъдат превърнати в злато, когато страните-членки поискат това.

Това решение позволи на щатския долар да бъде разпространен по целия свят, което представлява повратна точка в неговото господство като международна резервна валута.

Счупването на златния долар

Краят на Втората световна война донесе стабилност както на САЩ, така и на Европа. Разбира се, несигурни моменти продължават да съществуват, особено когато СССР депозира ядрено оръжие в Куба, на по-малко от 700 километра от бреговете на Флорида.

Въпреки тези външни конфликти, САЩ просперираха вътрешно. Обществото беше разделено на три класи, като средната и долната се възползваха от стабилна парична система. Нейното съществуване гарантира ниска инфлация, липса на прекомерни спекулации на фондовия пазар, но преди всичко валута, чиято стойност е свързана със стабилен актив – златото.

Въпреки това, започвайки през 60-те години на миналия век, стабилността на златния стандарт започва да се поставя под въпрос. Финансирането на войната във Виетнам, но и на проекта "Великото общество" ("The Great Society") наложи поддържането на стойността от 35 долара за тройунция злато. Ако след решението от Бретън Уудс беше установено, че Федералният резерв - централната банка на САЩ - ще подкрепи новосъздадените долари само с 20% от необходимото злато според съотношението от 35 долара за унция, през 1968 г. процентът е спаднал до 5%.

Това явление се изостри от решението на Франция да конвертира своите щатски долари в злато.

Натискът, причинен от тези явления, принуди президента Ричард Никсън да прекъсне връзката между щатския долар и златото на 15 август 1971 г. Въпреки че решението първоначално беше обозначено като „временно“, оттогава доларът загуби 98% от стойността си спрямо златото.