Ето какво трябва и не трябва да правим на Кръстовден

На 14 септември православните християни честват Кръстовден. На този ден се подрежда специална празнична трапеза и се спазва строг пост. От днес започва и гроздоберът.

На Кръстовден е забранено да се ядат всякакви червени храни като червени ябълки, червен пипер, домати, репички и други. Този пост се спазва като израз на почит към кръста, върху който Исус е пролял кръвта си, за да спаси човечеството.

За празника се приготвя обреден хляб, наречен Кръстова пита, от най-възрастната жена в дома. Върху питата трябва да се оформи и голям кръст, преди да се изпече.

Обредният хляб се приготвя от половин килограм брашно, половин чаена лъжичка мед, половин чаена лъжичка сода бикарбонат, половин супена лъжица оцет и вода, необходима за замесването.

Тъй като питката е постна, тя почти няма да се надигне след изпичането и трябва да се яде, докато е топла, защото след като изстине, ще е много твърда.

Според традицията брашното трябва да се пресее три пъти, преди да започне месенето на питката.

Обредната питка се разчупва, когато цялото семейство се събере около масата. Тогава от всеки един се изричат думите Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.

Смята се, че казвайки тези слова, хората ще се предпазят от болки в кръста през годината, докато работят.

На трапезата освен питата за Кръстовден задължително трябва да присъстват печена тиква и грозде, тъй като това са типичните есенни храни, а Кръстовден се смята за деня, от който започва есента. На масата трябва са се подредят само постни ястия.

От Кръстовден започва гроздобер. Според народните вярвания преди този празник гроздето още не е узряло, но след 14 септември е готово за консумация.

Първото откъснато грозде се занася в църквата, за да бъде осветено. Прието е на този ден хората да си раздават грозде, за да е плодородна следващата година.

От 14 септември започва и сеитбата на житните култури. Преди да бъдат засети, те трябва да бъдат осветени именно на този празник.