БНБ най-сетне реши да "дръпне юздите" на жилищните заеми

БНБ най-сетне реши да реагира срещу главоломния ръст на жилищните заеми. В сряда Управителният съвет на централната банка обяви три дисциплиниращи мерки, които трябва би трябвало да охладят малко кредитния бум. 

На търговските банки се забранява да отпускат ипотечни кредити за повече от 85% от стойността на имота, служещ за обезпечение. Освен това погасителната вноска по заема не може да е по-голяма от 50% от месечния доход на кредитополучателя. Има и трето ограничение - срокът на заем за покупка на жилище не може да надхвърля 30 години.

Мерките ще влязат в сила от 1 октомври и ще важат за сключваните след тази дата договори. И трите изисквания преследват една и съща цел - да се намалят рисковете за просрочия и невръщане на заеми.  

Досега БНБ се въздържаше да "дърпа юздите" на банките, но продължаващите рекорди в ипотечното кредитиране явно са притеснили ръководството й. Наскоро от статистиката дойде пореден червен сигнал, че вместо да се успокоява, темпото расте - оказа се, че обемът на жилищните заеми през юни е с 25% по-голям в сравнение с юни 2023-а година.

Апетитът на гражданите да търсят банково финансиране за покупка на жилищен имот се разпалва заради безпрецедентно ниските лихви у нас. От друга страна депозитите продължават да растат, банките са пълни с пари и се надпреварват да изкушават търсещите заеми. Проучване на  "Делойт".показа, че българските граждани в момента се радват на най-евтните заеми в цяла Европа. Дори като към лихвите се прибавят и другите  плащания, т.нар. ГПР - годишният процент на разходите, по новите заеми е под 3 процента. Опасенията са, че рано или късно лихвите ще започнат да се покачват осезаемо, и тогава част от клиентите на банките може да изпитат затруднения да си плащат вноските.    

На върха в БНБ предпочитат да се изразяват евфемистично и сложно и не харесват термини като "прегряване" на кредитния пазар и "кредитен балон", но очевидно вече съзират проблем, защото гуверньорът Димитър Радев коментира в специално интервю пред БТА: 
"Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система. 

"Търсеният ефект от мерките е овладяване на кредитната експанзия, а не стагнация на жилищните заеми. Реагираме на тенденциите на ипотечния пазар, които се задълбочават през последните месеци и за които редовно информираме публиката. Това решение е логична стъпка в системния ни подход по тази тема. Напомням, че по-рано тази година ние преминахме от статистическо към надзорно наблюдение на ипотечното кредитиране със съответни задължителни изисквания към банките”, коментира още Радев.