Какво отличава политиците ни от Стамболов? Проф. Методиев заговори за опростачването и за идеалите

Днес сме много по-слаби политически отколкото преди 139 години. Такова поведение като на Стефан Стамболов днес не виждаме. Няма го това себеотричане в името на общия интерес, коментира историкът проф. д-р Веселин Методиев.

Той сподели пред бТВ, че всяка година, когато празнуваме Съединението на България, е в Созопол. 

„Винаги, когато ми се обаждате за 6 септември, отказвам да ви гостувам в „Тази сутрин“, но този път бяхте настоятелни“, заяви бившият министър на образованието.

„Това е място, което преди 139 години е станало част от българското княжество, но всъщност то не е било в него. Созопол бе в Източна Румелия. Разделението на българската национална общност е било на повече от две части, но Съединението на Източна Румелия и Княжество България е първият голям успех“, добави той.

Според него това, че днес сме много по-слаби политически, отколкото преди 139 години, не е основание да се отчайваме. „В името на обществения интерес трябва да жертваш своя. Това не го виждаме така, както е било тогава, когато много хора са се втурнали да се жертват. Това е голямата разлика. Дано повече хора да разберат, че заниманието с политика е жертване на личните ти неща!“, подчерта професорът. 

„Празнуваме Съединението на 6 септември по стар стил. По нов стил трябва да е на 18 септември. Независимостта на България пък не е на 22 септември, а на 4 октомври“, поясни професорът. 

„Народният представител в онези времена е трябвало да е над 30 години, но Стамболов е на 24“, добавя той.

Министър по време на дебат му казва, че не може да се кандидатира, но бъдещият държавник му отговаря с въпроса „Вие ли, или моите избиратели във Велико Търново знаят на колко години съм?“. Това изречение как ви се струва? Не е ли малко нахално?“, попита Методиев. 

„Този човек просто лъже, но това е великия Стефан Стамболов. Той става депутат, а след това и лидер. По време на Съединението на България и на кризата прави чудеса за страната ни“, добави той.

„Има един възрожденски идеал за държава на българите, в която да живеят всички на тази територия, която не е малка, но днес е съвсем различна като етнически и демографски състав. Този идеал е много силен. Той е създал пробуждането“, коментира той.

„Ако прочетете за дебатите в Народното събрание след Освобождението на България, няма да видите мир и щастие, защото сме разделени на либерали и консерватори. Сблъсъкът е бил тежък. Изненадали сме Европа с това, че много бързо въвеждаме този парламентарен модел“,  заяви Методиев. 

„Някои от нещата при демокрацията са много грозни, но в името на това да ги унищожим, да се върнем обратно в авторитарни режими е много опасно, а наблюдавам, че и в САЩ, и в Европа има такова залитане", добави той.

Притеснен съм от резултата от изборите в Тюрингия и Саксония, сподели бившият министър. 

"Русия е била настроена агресивно. Императорът Александър III създава напрежение и принуждава българския княз да напусне. Появява се европейска криза. Останалите Велики сили се разделят. Три големи са за българите, три – срещу, а Високата порта става арбитър. За наша радост тогава по типично турски начин протакат нещата, което е в полза на сънародниците ни", припомня той. 

Опростачването днес е в повече от това, което може да се понася, но това е процес, характерен за всички посткомунистически държави, каза още проф. Методиев.