Тука има – тука нема Синя зона в Айтос
Синята зона в Айтос хем съществува, хем не във втората по население община в Бургаска област, шофьорите трябва да гадаят къде и срещу колко пари могат да паркират. Въпросът зае до толкова вниманието на политиците, че в града почти не остана експерт, който да не е включен в специална комисия, която до последната седмица на март трябва да е готова с конкретни предложения как да се осъществява движението на автомобили, къде и как да бъдат спирани, както и кои зони ще са платени и кои не. Решението за сформирането на въпросната комисия е взето от местния парламент на 20 февруари, но
до днес тя не е провела нито едно свое заседание.
„Скоро трябва да се съберат членовете , защото на сесията трябва да направят предложение за решение. В състава има представители на всички политически сили, ще има и служители на КАТ, както и специалисти от общинска администрация, кои ще са те – не знам”, каза председателят на Общинския съвет в Айтос – Ружди Хасан.
Всъщност проблемът със Синята зона в Айтос е един от евъргрийните, които се въртят по общини в Бургаска област и които идват буквално до гуша на избирателите.
Дискусията е от години, функционирането на зоната мина през много промени, от обсега й бяха включвани и изключвани улици в зависимост от притежаваните от общински съветници кръчми и магазини. Отдавна беше ясно, че зоната не носи приходи в общината, няколко частни фирми, които взеха под наем паркоместата, се отказаха бързо след това, защото не успяваха да съберат пари, за да платят заплати на служителите си, които обикалят да късат билетчетата.
Заради провала на частните фирми имаше опити общината сама да организира паркирането на колите. И тези усилия обаче се сгромолясаха с гръм и трясък. Наскоро кметът Васил Едрев съобщи, че разходите за синята зона обаче са повече от приходите. От съществуващите наредби, които регламентират как да се паркира в града, се премахва словосъчетанието „синя зона”, а промените влизат в сила от 1 април т.г., решиха с гласуване съветниците.
Това, обаче, не е краят на синята зона в Айтос, твърдят от администрацията.
На практика това означава, че за момента е въпрос на налучкване има или няма Синя зона в Айтос. Общината беше първа в региона, която въведе подобна организация на паркиране, даже преди Бургас.
Синята зона в Айтос е типичен пример за тема, протакана до втръсване от политиците в съответния регион. Подобни дебати
служат само за
упражнения по риторика, които не водят до нищо,
те стават основно за привличане на общественото внимание.
По подобен начин и в останалите общини на Бургаска област си
имат свои теми, подмятани като горещ картоф между политиците. В Малко Търново
това е пътят Бургас – ГКПП Малко Търново, който от години е повод за едни и
същи обещания. В Средец пък упорито не могат да се оправят с бъдещето на
болницата, където през месец-два избухват скандали – било то заради
ръководството й, заради предстоящия й ремонт или заради слухове, че ще бъде
закривана. В Камено много време спорят да има ли да няма ли Бърза помощ и кой
ще лекува местните хора. В Приморско 13 години умуваха дали да имат музей и
сега най-после направиха някаква първа крачка, както и много дълго време само
се коментира съдбата на общинска фирма „Търговия”, но все още решение няма. В
Царево поколения израстнаха, знаейки, че пътят до Ахтопол е в окаяно състояние,
а в Созопол вече много лета мирише на фекалии в морето заради липсата на пречиствателна
станция.
Това са само бегли примери за част от проблемите, които са се превърнали в дъвка за местните управници.
Но дори и за темите с дълъг срок на годност трябва да има някакво решение, защото се изхабяват и омръзват. А и са критерий за възможностите на тези, които имат власт, която не е им е дадена до живот!