Пазарни решения в климатичните политики на ЦИЕ

Изменението на климата е неоспоримо и човешката дейност не може да остане безучастна към този процес. Въпреки това настоящите европейски политики в областта на климата не успяват да използват пълния потенциал на частния сектор – производители, мрежови компании, бизнеси и домакинства – за ефективно справяне с проблема. Това е основното заключение от наскоро публикуван доклад на консорциум от седем изследователски центъра от България, Полша, Румъния, Словакия, Украйна , Унгария и Чешката република, координиран от Варшавския институт за предприемачество.

В анализа „Трансформация на енергийния сектор в Централна и Източна Европа“, се подчертава, че конкурентните пазари на електроенергия се декарбонизират 66% по-бързо от неконкурентните. Въпреки това регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) все още не е използвал напълно потенциала на пазара. Изследователите идентифицират 40 различни бариери, които възпрепятстват конкуренцията, увеличават разходите на бизнеса и възпират частните инвестиции, като по този начин забавят декарбонизацията в тези страни.

През последните години наблюдаваме задълбочаване на интеграцията на националните пазари и междусистемната свързаност, което повишава конкуренцията. Този процес е съпроводен с намаляване на регулаторните бариери и административната тежест пред присъединяването на нови ВЕИ мощности, а оттам – и значително увеличаване на инвестициите. Въпреки това новите ВЕИ проекти в България са изправени пред три основни предизвикателства.

Водещо е бавното развитие на мрежата – докато при инвестициите във ВЕИ се наблюдава облекчаване на административните процедури и достъпа до финансиране, същото не се отнася за изграждането на преносната и разпределителната мрежи. Подходът, чрез който те се регулират, трябва да се промени – от реактивен, основан на перфектна информация за присъединяването на нови генериращи мощности, към изпреварващ, основан на стратегически подход, гарантиране сигурността на доставките и защита на интереса на инвеститорите.

Втората причина е концентрирането на предприемаческата енергия върху една-единствена технология. Всички нови инсталации от ВЕИ в България през последните години са във фотоволтаични паркове, което води до редица предвидими ефекти, като например  ниски или дори отрицателни цени на електроенергията в определени часове от денонощието. Рано или късно инвеститорите ще видят, че паричните им потоци намаляват, и ще трябва да се потърсят нови бизнес модели, включително предоставяне на спомагателни системни услуги, пазарът за които в България е все още неразвит.

Третият проблем е необоснованата политическа намеса, която възпрепятства функционирането и развитието на пазарите. Един от най-ярките примери в това отношение са продължаващите ценови ограничения, както за производителите, така и за потребителите, които задушават развитието на дългосрочните пазари, нови хеджиращи продукти и ограничават търговията до пазар „Ден напред“. Въпреки че ценовите тавани се въвеждат като антикризисна мярка през есента на 2021 г., те продължават да действат и до днес. Липсата на дългосрочни гаранции за паричните потоци на инвеститорите може допълнително да затрудни способността им да осигурят финансова подкрепа за своите проекти.

Общо предизвикателство за всички страни от ЦИЕ е инфраструктурата. На региона се падат само 13% от капацитета на вътрешните междусистемни връзки на ЕС, въпреки че в него живее 29% от населението на ЕС, създава 15% от БВП на общността и 17% от търсенето на електроенергия. Модернизацията на мрежите и подобряването на достъпа до земя и техническа инфраструктура са от съществено значение за улесняване на енергийния преход.

Националните енергийните пазари в региона на ЦИЕ се радват на различна степен на икономическа свобода. Чешката република се класира най-високо със сравнително либерализиран пазар, но дори и там завършването на проект за вятърен парк отнема най-малко седем години поради бюрократични забавяния. Румъния, с умерено ниво на регулаторни бариери, представлява като цяло благоприятен инвестиционен климат. За разлика от тях Унгария е с най-малка икономическа свобода, характеризираща се с широк държавен контрол и чести законодателни промени, което създава нестабилна среда за инвеститорите. България е изправена пред значителни предизвикателства, включително висока бюрокрация и регулаторна нестабилност, което допълнително възпира частните инвестиции. В Полша енергийният пазар на практика е национализиран, като държавните компании произвеждат около 70% от енергията в страната, което маргинализира частните инвестиции. Дискреционната власт на държавните служители също блокира частните инвестиции в нови енергийни мощности, като например малки модулни реактори (SMR).

Основните препоръки в доклада включват:

• Опростяване на регулаторните рамки и намаляване на бюрокрацията с цел привличане на частни инвеститори.
• Разработване на финансови инструменти за насочване на капитали към научноизследователска и развойна дейност и модернизация на енергийната инфраструктура.
• Премахване на нарушенията на пазара и насърчаване на лоялната конкуренция чрез постепенно премахване на субсидиите.

За да се смекчат неблагоприятните последици от изменението на климата са необходими около 100 млрд. долара годишно за научноизследователска и развойна дейност в областта на чистата енергия – цел, чието постигане е невъзможно без участието на частен капитал. Дори при настоящите неблагоприятни условия 77% от компаниите в региона на ЦИЕ инвестират в бизнес развитие, като частният капитал представлява почти 70% от инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Тази тенденция подчертава потенциала на пазарно ориентираните политики за привличане на повече частен капитал, което води до намаляване на цените на енергията и облекчаване на енергийната бедност, която е значим проблем в региона.

За отключване на потенциала на иновациите, предприемаческата енергия и ресурси, авторите на доклада предлагат „Пакт за свобода“ между страните от ЦИЕ за интегриране на икономическите им политики, свързани с енергийния пазар, като си представя Централна и Източна Европа като единна специална икономическа зона. Тази рамка би хармонизирала регулациите и данъчните решения, насърчавайки съгласувана, взаимосвързана енергийна екосистема за над 110 милиона души и намалявайки емисиите на въглероден диоксид.

Автор: Институт за пазарна икономика

Източник: Инфобизнес