В ръцете на Симеон Марияна остана завинаги влюбена на 22 години
Ключови думи:
Симеон, Марияна, бдение, бургаски журналисти, загинали на пътя, деца, родители, Морско Казино, Бургас, Емилия Карабулева, шофьори - убиици, МВР, труп, Свети Валентин, Студентски град, морга
Бургаски журналисти (виж заснетия видеоматериал), родители на загинали по пътя деца, граждани и роднини се събраха на терасата пред Казиното да почетат паметта на Марияна – дъщеря на нашата колежка Емилия Карабулева. Организаторката на мълчаливото бдение и протеста – Соня Георгиева, също бивша журналистка и главен редактор на седмичника „Свободен бряг” каза просълзена, че ние, пишещите, не бива повече да мълчим и трябва да обявим война на шофьорите – убийци, да разобличаваме всеки, седнал пиян, или дрогиран зад волана, да искаме справедливи и навременни присъди. Тя даде за пример Швейцария, където може само по сигнал на друг шофьор, че някой кара с превишена скорост и заплашва сигурността на другите, нарушителят веднага е глобяван без право на обжалване. Там катастрофите с пешеходци са в пъти по-малко, отколкото в България, а за убийство на пътя се лежи в затвора. Журналистът Марко Бонев, който все още се възстановява от катастрофа преди 6 години, в която загина баща му, призова да не мълчим и да се борим. Самият той участва във всяка инициатива за борба с моторизираните убийци и макар и трудноподвжен и с бастун, непрекъснато търси правдата и възмездието.
|
Журналистът Диана Саватева - главен редактор на в."Твоят ден" пали свещ в памет на Марияна
|
На 14 февруари влюбеното момиче тръгва с приятеля си към ресторант в Студентския град,
за да отпразнуват своята любов и да помечтаят за бъдещето на чаша вино. Столицата е вледенена, снегът е затрупал всичко, от месеци тротоари няма, никой не ги е почистил и пешеходците се движат по платното срещу движението, за да бъдат забелязани и опазени от шофьорите. На тъмната улица без осветление, на която изпреварването е забранено, маршрутка се опитва да изпревари автобус, не вижда движещите се студенти и блъсва Марияна в гръб. Ударът е толкова силен, че тя отхвръква и после като парцалена кукла пада в краката на приятеля си Симеон Прусийски.
Симеон се опитва да й помогне, но вижда главата й клюмнала, цялата в кръв
и разбира, че няма да види повече очите й, усмивката й, любовта й. Струпват се минувачи, някой вика полиция, друг линейка, а Симеон изпада в шок. Полицай му нарежда да се обади на родителите на Марияна, но момчето просто не може да произнесе ужасните думи. Казва, че му е паднала батерията. Гледа как отнасят приятелката му с линейка, отговаря като автомат на въпросите на полицаите, те пак го карат да се обади и той пак повтаря с треперещ глас, че му е паднала батерията.
|
Мястото, където бе прегазена Марияна в Студентски град
|
На другия ден те все още не подозират какво се е случило. Отиват на работа и всеки се захваща със задачите си. Сещат се по някое време да се обадят на детето, но решават да не го будят, защото е празнувало…
В същото време в Бургас една възрастна жена с любов приготвя колет.
Бабата на Марияна. Любимата й внучка я е помолила да й прати малко мед, малко орехи, някой неин специалитет, кексче, сладки. Уморена била от сесията, имала нужда от сили и от меда на баба. И разбира се най-вече от бабината любов в колета. С много обич жената слага в него своите специалитети, увива го и го адресира да внучката си. Тя също не знае, че Марияна всъщност, никога няма да получи този колет, няма повече да види усмивката й, очите й, няма да чуе гласа й и от нея ще останат само спомените.
Полицейската машина се раздвижва все пак. На 15 февруари следобед непознат мъжки глас се обажда на бащата Бойко Карабулев.
ДЪЩЕРЯ ВИ Е В МОРГАТА, ЕЛАТЕ ДА Я ВЗЕМЕТЕ
Това са първите думи, които таткото чува. Няма съболезнования, няма обяснения, просто служебно уведомяване. И причината – катастрофа. Гласът замлъква, а Бойко не вярва. Звъни на Марияна, но никой не вдига. Звъни на приятеля й, той също не смее да вдигне. Звъни пак в полицията, оттам казват – да, истина е. Елате.
Тяхното усмихнато момиченце от днес вече е по документ само тяло...
Точно тези подробности завинаги са се запечатали в съзнанието на Еми и по-късно тя ги споделя със своята единствена първа братовчедка Виолета.
Еми е силна, но никаква сила на този свят не може да й върне Мариянка, казва тъжно Виолета. Двете сме като сестри, често си говорим, но вече в нея нещо е счупено. Все още не може да приеме истината, все поглежда телефона и се надява Мариянка да й звънне отнякъде. Гледа некролога и не вярва. Приема съболезнования и не вярва. Майчиното сърце никога не може да повярва в смъртта на собствено дете.
Не е изминал месец. В къщата е тихо като в гроб. Родителите са сломени, малкото братче на Марияна ходи като сянка, гледа снимките й и плаче. Животът в почерненото семейство се е променил завинаги. Заради една маршрутка, един забързан шофьор и надежди, амбиции, красота и любов, се превръщат в парцалена купчинка на снега, наречена от институциите тяло.
Сбогом, Маряна! Надяваме се да си в един друг, по-добър свят от нашия.
Където никой никого не убива, където младият живот има цена и където виновните са в затвора.
Винаги ще помня кестенявите ти буйни къдрици, големите очи, широката палава усмивка и онази розова рокличка, с която мама те водеше на работа, а ти казваше, че като пораснеш, ще станеш журналистка.
Е, не порасна…
Сбогом, мило!
Б.А. Марияна щеше да бъде жива сега ако:
В нашата окаяна столица почистваха тротоарите от снега, както се прави във всеки нормален град по света.
Ако в тази окаяна столица имаше улично осветление.
Ако шофьорът Димитър Димитров не беше предприел изпреварване на място, където е забранено.
Или ако момичето просто не беше избрало да учи в България.
Приятели, нека се обединим! Ние просто бавно убиваме младото поколение. Бъдещето на нацията се превръща в безкрайна алея с гробове.
А убийците продължават да са на пътя с условна присъда в джоба и споразумение с прокурора!
Докога?
10
Коментара по темата
10.
Живка
12.03.2012 10:52:03
В Бургас има и ефективно осъдени, заради големия медиен шум. Само така, журналисти! Намирайте снимките на убийците и ги показвайте всеки ден. Благодарене на Бесове убийцата на Валя не остана със споразумение и не успя да се измъкне. Преследвайте по същия начин всеки убиец, заклеймявайте го и ще има резултата.
Съболезнования на семейството и на Мариана! Толкова хубаво дете и вече го няма. Поредната трагедия!
Съболезнования на семейството и на Мариана! Толкова хубаво дете и вече го няма. Поредната трагедия!
9.
Шофьор...
12.03.2012 09:54:59
В Бургас нещата след нелепата смърт на Валя тръгнаха в позиивна посока. Вече из целия град пешеходните пътеки са заобградени с пътни полицаи, ограничаващи скоростта до минимум. Би трябвало скоро да се изградят и няколко надлеза за пешеходци. Но питам се аз, трябваше ли някое дете да загине за да станат тези промени. Вижда се, че дават резултат и само така говедата на пътя ще се научат по навик да спират на пешеходна пътека....
8.
съболезнования на близките
11.03.2012 21:15:14
Язък за хубавото дете!!! Да го погубят по този нелеп начин...Моите саболезнования на близките!!! Дано е на по-хубаво място!
7.
Ева Попова
11.03.2012 17:56:35
Друмев, Друмев събуди се. В кой свят живеят хората като теб? Моли се и на теб да не ти звънни телефона от моргата за някой твой близък. С призиви не става видно от нечовешките смърти ежедневно по пътя. Време е хората кат теб да си затворят устите най-накрая и да оставят съпричастните, разумните, отговорните да свършат това, което тези кат теб проспиват.
6.
Русева
11.03.2012 17:39:04
Да. Точната дума е война. Шофьорите са ни обявили негласна война и всеки ден пада по някоя жертва! А ние мълчим и хълцаме над съдбата на поредното дете.
"На злото със зло - това е добро"
Гьоте
"На злото със зло - това е добро"
Гьоте
5.
Gena
11.03.2012 16:59:45
Като вкарат няколко убиеца за по 10 години зад решетките и другите ще спрат да се чувстват, като господари на пътя. Много тъжна история! Горкото момиче, горкото семейство! Просълзих се!
4.
До Друмев
11.03.2012 16:54:21
Правилно Друмев. Който е погазил закона и е убил човек , трябва да си понесе отговорността. Говориш за култура... Културата се постига със строги закони и санкции. Всичко друго е глупости на таркалета. В другите държави вече са го доказали. И недей рева толкова за тези дето били или щели да влязат в затвора за смърт след ПТП! Всички знаят къде и как се лежат тези присъди. Ще си припомнят малко ученическите лагери от детските си години...
3.
Журналист
11.03.2012 16:50:43
Сигурно говорите за журналиста Боян Станилов, който беше действително много добър в професията,казвам беше,защото той той изстрада тази катастрофа, не се е крил от МВР, искаше да си понесе вината и я носи,той е в много тежко състояние в затвора.Какво още искате от Боян.Нека сведем тук глави заради мъката на Емилия.животът е такъв, какво можем да направим сега, да разпъваме Боян,един от най-добрите ни поети,на кръст ли искате?
2.
Rezon
11.03.2012 16:46:45
Трудно е да коментираш това. Но трябва. Заради убитите. И за да няма повече убити! Мълчанието не е злато. Мълчанието е убийство! Трябва да говорим все по-високо. Да реагираме все по-гневно. Защото управниците няма да реагират. НИЕ трябва да спасим живите! Преди да ни залее апокалипсисът.
1.
Друмев
11.03.2012 16:31:35
Един ваш колега журналист влезе в затвора с ефективна присъда заради пътно произшествие с фатален край. Там бе изтезаван, малтретиран и изнасилен. Дали близките на жертвите се чувстват овъзмездени?Призовавате за война, като журналисти не ви ли приляга повече да призовете за по- висока култура на пътя както за шофьорите, така и за пешеходците.