Медиите предателски мълчат за трагедията на гара Буново
След 27 години от най-кървавия атентат в най-новата ни
история, равносметката е тъжна. Държавната власт продължава по всякакъв начин да затъмнява и да не дава
информация за този инцидент. А датата 9 март би трябвало да се отбелязва и да
не са забравя. Най-малкото, в духа на общата тенденция за обединяване на всички
средства за борба с тероризма навсякъде по света.
Би трябвало на този ден жертвите на протурския терористичен акт да бъдат
почитани от цялата нация. До този момент обаче нито една политическа фигура,
нито едно лице от държавната власт, не смее да се появи там. От какво се
страхува властта? Още повече, че към настоящия момент е налице и актът за
оневиняване на терористите, което е косвено следствие от декларацията за т.
нар. „Възродителен процес“, приет от Народното събрание.
Монументална скулптурна композиция, висока 7 метра, напомня днес за жертвите на турския терор.
|
Това означава, че управляващите в момента България, тоест партия ГЕРБ, стигна дотам в лакейската си политика, че е готова да игнорира част от историята на България. Даже е готова да се изгаври с паметта на невинните жертви. На деца, пострадали във вагон “Майки с деца“, на гари, само и само да не влоши отношенията си с Турция.
В групата на поругателите влизат и придворните медии, които като че ли се гнусят да напишат дори няколко реда за събитията през 1985 г. И прескачат кървавия атентат, без да го отразят. Една дума не обелват! Това е отвратителна атестация за липсата на свободна журналистика. Защото налице е категорично и последователно ислямизиране не само на съседна Турция, но и на целия Близък изток. В този процес България не я чакат добри години.
Р.S. от редакцията на Бесове.бг:Това е част от словото на съпредседателя на НФСБ от 9 март, пред паметника на загиналите
край гара Буново, изграден със средства на СКАТ тв през 2007 г. Да почетат
паметта на невинните жертви отидоха само техни близки и представители на НФСБ.
Никой от останалите политически сили не се появи, нито даде изявление по този
повод в медиите. Ето и исторически факти за случилото се през 1985 г.,
публикувани по този повод във в.“Десант“:
На 3 март 1984 г. на автогара “Юг” в Пловдив, близо до жп гарата,
една продавачка показва на намиращ се наблизо милиционер забравен куфар.
Служителят на реда и неговият началник го отварят и намират вътре позив и увита
във вестник спирателна обувка, която, поставена на релсите, може да дерайлира
влака.
На 30 август 1984 г. по едно и също време на публични места избухват две бомби.
В 17.29 часа на гарата в Пловдив са ранени 26 души, трима от тях тежко. По
ирония на съдбата двама от пострадалите са турчета, братя на 13 и 16 години.
След пет дни една жена от тежко ранените умира в болницата.
В 18.05 ч. гръмва взрив, скрит в сандъче за цветя на летището във Варна. Две
жени са леко ранени.
|
Една от малкото архивни снимки, оцелели до днес. Кадърът е правен от фотограф на МВР непосредствено след взрива във вагона
|
"Родителите на жертвите разпознаваха децата си само по дрехите, дотолкова те бяха обезобразени от турския терористичен акт", спомня си днес за ужаса от преживяното о.з. полковник полковник Тодор Чомпалов, бивш началник-щаб на Танковата бригада в Карлово.
По същото време в най-големия сливенски хотел избухва бомба, оставена на гардероба. Ранени са 14 души. Ясно е, че като първите два взрива, и това е координирана акция. Вече няма как да се крие и на 11 март 1985 г. БТА излъчва съобщение за „железопътна злополука“.
|
Разлика днес няма. И преди 20 години, и сега, държавниците се страхуват да сведат глава пред жертвите, наравно с техните близки
|
Транспортната милиция е вдигната на крак. Във всяко купе и на всяка гара се следи за изоставен багаж.
В Държавна сигурност се създава специално направление за борба с тероризма в рамките на Шесто управление (политическата полиция). На първо време то няма успех.
Разследването установява само, че терористичните актове са “слепи” (т. е. нямат за цел да убият определен човек) и че бомбите са самоделни с часовников механизъм. За закъснител е използван обикновен будилник. На всички часовникарски магазини в страната е наредено да вземат паспортните данни на хората, които купуват будилници.
По-късно става ясно, че виновниците са могли да бъдат идентифицирани по този начин, но указанията на ДС не са спазвани стриктно.
На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна, около 16.30 часа един летовник обръща внимание на спасителите, че някой май си е забравил багажа на плажа. Оказва се, че това е гюм за мляко (дълбок метален съд). По-късно пристигат и униформените, които правят куп грешки. За да обезвредят устройството, те започват да стрелят в него, за да гръмне. Като не успяват, изсипват взривното вещество в гюма и го измиват. Много от следите са заличени.
Все пак остават няколко веществени доказателства: гюмът, чантата, в която е поставен, и една покривка от вагон-ресторант. Установява се, че чантата е произведена в Асеновград, а гюмът в Бургас.
Имената на загиналите:
Георги Цветанов -12 г.,
Стефан Атанасов -13 г.,
Райна Бозукова - 64 г.,
Яворка Петрова – 38 г.,
Емил Николов – 40 г.,
Николай Генков – 64 г. и
Стилиян Иванов – 60 г.
Да е светла паметта им!