За кого се води тази битка? За модела, който те крепяха, а сега се обръща срещу тях

Цял ден ми се върти един спомен в главата.

Оня митинг на ДПС и БСП с целувката между Местан и Станишев.

Бяха докарали много турци. Със сигурност не 70 000, както твърдеше Станишев (при окупацията в Ректората на Софийския университет, когато студентите поискаха оставка на кабинета "Орешарски" и разпускане на Народното събрание), но със сигурност над 10 000.

Пред Университета се беше събрала една много по-малка група, не повече от 200 души. Очакването беше, че турците ще влязат в Ректората, за да превземат символично гнездото на умните и красивите.
Турците изобщо нямаха намерение да влизат в Ректората, а още по-малко да участват в каквито и да е пререкания. Хора от Родопите с ония типични добри и отрудени лица, които изобщо не разбираха за какво викат тия дечурлига и какво общо имат те с това, че са ги домъкнали чак от Източните Родопи за нещо, което нито разбират, нито ги засяга. Навеждаха поглед - сакън от няма нищо да не избухне някакъв конфликт със софиянчетата.

Бареков брани сарая на Доган в кв. Бояна (ВИДЕО)

Имам чувството, че сега турците отиват там, откъдето ние се връщаме уморени, омаломощени, почти победени.

Имам чувството, че сега те ще водят тази битка, която ние загубихме - срещу модела, който те крепяха, а се обърна срещу тях.

И се чудя дали ставащото в столицата неизбежно 10 години по-късно се повтаря в страната. Или напротив - няма нищо общо, защото никога не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
Чудя се дали с безкрайните ни протести поне мъничко сме отместили тази страна напред. Или точно обратното - те са били отдушник, през който да изтече енергията, която би попречила да се въртят едни и същи схеми.

В неделя карах колело около Юндола. Говорих си с бабите, които продават сирене от колибите около Белмекен. Ядох в кръчмата в село Пашови, в която не се сервира алкохол, защото са мюсюмани, но пак е най-великата кръчма на света, ако не броим тази в Чуйпетлово. Истински ми се иска тези хора по никакъв начин да не пострадат от бурята, която сега се вихри по върховете на тяхната общност. България е най-хубавото място за живот в света. Не защото всичко ни е наред. А защото най-различни хора живеем в нея заедно.

*Текстът е от фейсбук профила на Владимир Йончев, главен редактор на Офнюз