Родих дъщеря си на улицата: Покъртителната история на една майка от Газа

Всяка сутрин Алаа ал-Нимер се събужда, за да изкъпе шестмесечната си дъщеря Нимах.

Няма течаща вода, не е и имало от много месеци. Затова семейството пести безценната течност, който се доставя от време на време в разпределителни пунктове из Газа, Въпреки това майката е решена да подари на зеленоокото си бебе ежедневната му баня, разказва "Ал Джазира".

34-годишната Алаа, която е майка на три деца казва, че усмивката на дъщеря й днес е „балсам за нейната душата по време на мрак“.

Историята на жената става още по-покъртителна, когато тя споделя за изключително травматичното раждане на дъщеричката й.

„Моето момиченце се роди на улицата“, казва Алаа. Раждането тя описва като най-трудния ден в живота си. Алаа и семейството й – съпругът й Абдула, на 36 години, и техните синове, Моханед, на седем години, и Ямен, на пет – са в движение почти от началото на войната в Газа, започнала миналия октомври.

Когато домът им в град Газа бил атакуван в началото на военните действия, семейството първо се преместило при роднина, а след това живели в домовете на свои съседи.

В средата на зимата палестинката била бременна в осмия месец. "Изпитвах ужас, че ще трябва да родя по време на война и се молех всичко да приключи", връща се майката в спомените си. Една студена януарска нощ тя усеща, че започват родилните болки, а наоколо се чували бомбардировки.

Съпругът на Алаа отишъл да търси кола, която да я откара до болницата, а жената изляза на улицата, за да чака. Раждането й напредвало бързо, но поради липсата на гориво и късния час Абдула не успял да намери транспорт. Комуникационните мрежи били твърде слаби, за да се обадят на линейка.

Жената започва да се моли и да вика за помощ. Докато мъжът й се върнал, Алаа вече раждала. Абдула хванал главичката на дъщеря си, а пълната връв срязали с ножица, която майката и сестрата на родилката донесли в медицински комплект за спешна помощ.

Като по чудо покрай тях минава кола, която качва жената и бебето, но само след няколко метра горивото свършва. „Спомням си, че майка ми вървеше по средата на улицата и крещеше: „Моля ви, има ли някой? Има ли кола да ни закара? Моля, имаме новородено момиченце и майка му току-що роди", разказва Алла, която не спирала да кърви.

В крайна сметка след като успяват да изминат няколко километра пеша, Алаа и бебето й са откарани в болница. На следващата сутрин жената се събудила със страх, защото не знаела дали детето е оцеляло.

„Вярвам, че Бог беше с мен“, размишлява днес майката, докато къпе зелеоонката си дъщеричка.