Горещниците са тук

Спорно е кога точно са най-горещите дни през годината - дали в средата или в края на юли. Според народните вярвания и представи датите 15, 16 и 17 юли са познати още като Горещници. Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня, пише "Нова Варна".

Според народните традиции пече ли силно слънце през трите горещника, тогава топли, без сняг и виелици ще бъдат и зимните януарско-мартенски дни. През Горещниците не се работи, не се ходи пеша, не се пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки.

Горещниците се празнуват от хората, в чиито професии се използва огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.

Според народната традиция в продължение на три дни – 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината.

Смята се, че това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Всъщност празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила.

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони. В зависимост от това къде се намирате, може да чуете различни имена както за Горещниците, така и за отделните дни, през които те се отбелязват.

Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци , тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръм и светкавици. В Северна България 15, 16 и 17 юли са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.

Преди години, когато хората зависили още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден.

По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината. В противен случай природата щяла да си отмъсти като изпепели земята. Ако някой посмеел да подхване нещо, то задължително се горяло. Освен това през първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си.

Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало след като в селото се палел „божи огън “, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня. На 17 юли освен краят на Горещниците се чества и деня на Света Марина.

Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите. На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които вярват в нея, и им давала съвети как да решат проблемите си. В някои части на страната хората определяли Илинден като край на Горещниците, тъй като легендата разказва, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели.

Днес обаче се смята, че двата празника са отделно един от друг. Още поверия за Горещниците: Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила. В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това, което е то при Горещниците.

През трите най-горещи дни в годината празнуват всички занаятчии, чиято работа е свързана с огън. На 28, 29 и 30 юли пък се отбелязват астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.