Проклятието на хипопотамите на Пабло Ескобар

Преди 15 години група ловци тръгна към колумбийските влажни зони близо до река Магдалена със заповед да стрелят на месо. Тяхната цел беше Пепе, африкански хипопотам, който, подобно на бившия си собственик, наркобоса Пабло Ескобар, беше заплаха за обществото, пише trud.bg.

След смъртта на Ескобар след престрелка на покрив в Меделин през 1993 г., неговите хипопотами бяха оставени на произвола на съдбата в Hacienda Napoles - огромно частно имение, построено от кокаиновия барон, което също така имаше писта, плувни басейни и арена за корида с 1000 места. Докато зебрите, жирафите и другите животни, които са били негови домашни любимци, умряха или бяха отведени от властите, Пепе остана.

В крайна сметка той избяга от имението на Ескобар през 2006 г. и по-късно беше забелязан на около 65 мили с друг хипопотам от женски пол. Двойката имаше и малко. Смяташе се, че те са единствените хипопотами в Колумбия.

„Въпрос на време е тези животни да наранят някого“, каза министърът на околната среда Карлос Коста през 2009 г. "След повече от две години опити да бъдат заловени, решението да бъдат убити беше разумно. ”

Дълго след като Пепе претърпя същата съдба като предишния си собственик обаче, приблизително 169 от неговите потомци остават в Колумбия. Това е най-голямата популация от хипопотами извън Африка. А експертите предупреждават, че истинският брой може да е още по-голям.

И все пак властите не знаят как да се справят с инвазивен вид, който се разпространява безконтролно в басейна на река Магдалена от десетилетия.

Природозащитниците казват, че животните представляват опасност за местните екосистеми, както и за жителите на селските общности, които сега живеят редом с огромни и лоши бозайници, за които се твърди, че в Африка убиват около 500 души годишно. Тази статистика ги прави най-смъртоносното сухоземно животно в света, отбелязват от The Times.

Проучванията показват, че ако се позволи на хипопотамите да продължат да се възпроизвеждат със сегашната си скорост, Колумбия може да има популация от над 1400 животни до 2034 г.

„Имаме сериозен проблем, който надхвърля административния капацитет за справяне с него“, каза Дейвид Ечевери Лопес, който ръководи Службата за управление на биоразнообразието на Корнаре, регионална агенция, натоварена да помогне за справяне с проблема, каза пред The ​​Times. „Има доста високо ниво на сложност.“

Проблемът беше илюстриран миналата година, когато беше обявено, че 70 хипопотама ще бъдат преместени в убежища в Мексико и Индия, а това ще струва на властите 3,5 милиона долара. Поради забавяне на получаването на необходимите разрешителни от колумбийските власти, животните обаче все още са в страната.

Освен международното преместване, другите опции, обмисляни от колумбийското министерство на околната среда, включват широко разпространена програма за стерилизация и домашно изолиране в зоологически градини. Програмата за стерилизация също е в застой. Поличбите не вещаеха нищо добро от самото начало, когато хипопотам на име Наполитано се подложи на процедурата. Той беше упоен, поставен в клетка и откаран с военен хеликоптер, за да бъде кастриран. Двигателят на хеликоптера обаче прегрял поради тежестта и пилотът едва избегнал катастрофа.

Миналата година екип от природозащитници осъществи пилотна програма, която има за цел да стерилизира най-малко 40 хипопотама годишно, бройката, която експертите смятат, че е необходима, за да се стабилизира скоростта им на възпроизводство. След успешен опит обаче само седем хипопотама бяха стерилизирани за три месеца.

Още едно усложнение е фактът, че туристите се тълпят, за да видят хипопотамите като част от мита за Ескобар. Имотът му имаше 27 изкуствени езера, тематичен парк за динозаври и персонал от повече от 1000 души. Според докладите в началото на 80-те години на миналия век, вдъхновен от други латиноамерикански наркотрафиканти, Ескобар плаща на развъдчици на екзотични животни в Далас 2 милиона долара в брой за първите животни в своята менажерия. Много повече, включително хипопотамите, са били закупени от други търговци.

Женските могат да раждат малко на всеки 18 месеца и могат да раждат 25 пъти през живота си от 40 до 50 години.

„Не искаме да избием стотици животни – никой не иска да види убийство от такъв мащаб и от съображения за хуманно отношение към животните това не е най-препоръчителното нещо“, каза Карлос Андрес Валдерама, тропически ветеринарен лекар и ръководител на WebConserva, фондация за опазване с нестопанска цел. „Проблемът обаче е, че щетите, които тези хипопотами причиняват на екосистемата, оказват натиск върху нашата местна фауна, което ще причини смъртта на местни видове.“

Въпреки това Валдерама признава, че има аргумент за жертването на хипопотамите за по-доброто на разнообразната екосистема на Колумбия.

„Те ни поставят в трудна позиция, в която трябва да избираме между благосъстоянието на нашите екосистеми, на хиляди местни животни или някои хипопотами, които дори не би трябвало да са тук. От екологична гледна точка отговорното нещо, което трябва да направим, е да премахнем тези животни“, добави той.

Туризмът, който процъфтява в резултат на хипопотамите, също създаде поток от приходи, до който местните преди това нямаха достъп, което допълнително усложни проблема.

Както Валдерама, така и Ечевери признават, че нито един вариант, който се оценява от колумбийските власти, няма да осигури бързо решение на проблема и вярват, че трябва да се приеме комбинация, за да се премахне проклятието на хипопотамите на Ескобар.