Хърватия, Литва и България с най-ниска активност на евровота

Хърватия, Литва и България са страните с най-ниска избирателна активност на европейските избори, предаде АФП. Хърватия, последната страна, която се присъедини към Европейския съюз, е страната с най-ниска избирателна активност - около 21%. Само 21,34 % от избирателите, т.е. по-малко от един на всеки четирима и по-малко, отколкото през 2014 г. и 2019 г., се явиха на изборите на 9 юни.

Литва е на предпоследно място с 28,9 % от избирателите, следвана от България с 31,8 %. В другия край на скалата водеща беше Белгия с 89,2 %, следвана от Люксембург (82,3 %) и Малта (72,8 %).

В рамките на ЕС гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Гърция и България.

Хърватия, с население от 3,8 млн. души, изпраща 12 евродепутати в Европейския парламент.

Хърватската демократична общност (ХДО) е на първо място с 34,6 %, което ѝ дава 6 места. На второ място социалистите от Хърватската социално-либерална партия (ХСЛП) изпратиха 4 депутати с 26% от гласовете.

Дясната националистическа партия "Патриотично движение ПД" (8,8%) и лявата екологична партия "Моземо" (5,9%) спечелиха по едно място, според официалния сайт на изборите.

През 2019 г. ХДО и ХСЛП имаха по 4 места, докато другите две партии не съществуваха. Останалите места отидоха при други партии.

Хърватия никога не се е явявала масово да гласува на европейските избори: през 2014 г., една година след присъединяването към ЕС, гласуваха 25,24 % от хърватите, а през 2019 г. - 29,85 %.

Хърватите току-що проведоха парламентарни избори и трябва да се върнат отново до урните преди края на годината, за да изберат своя президент.